Public Republic

Весела Владимирова

Като се замисли човек – къде-къде по-хубави столици за гледане в Централна Европа от Братислава. И то на една ръка разстояние – Виена, Будапеща, Прага. И между тях – Братислава. Нито пък има кой знае какво за гледане, мисли си човек. Изглежда Братислава е най-известна с това, че е на 50 км. от Виена.

Какво ще й гледам на Братиславата, помислих си и аз и някак със съжаление приех новината, че ще прекарам няколко месеца там, надявайки се, че „бързо ще мине”.

Е, да, ама сега не искам да си ходя. Защо ли? Вероятно, защото намирайки се по средата – между трите известни столици, Братислава е взела по малко от всяка от тях и защото за „малкото” време прекарано тук, този град успя да ме плени с атмосферата си и спокойствието си.

Братислава ми се стори някак си затихнала пред останалите големи градове , които се намираха наоколо – Виена на 1 ч. път, Будапеща на 2,30 и Прага на 4 часа – все динамични и забързани градове.

Та както казах, Братислава е спокоен град. Има 420 хиляди жители, които не се надпреварват да ходят всички вкупом по улиците, не бързат, не се блъскат, а се разхождат бавно… Не карат всички колите си по едно и също време… Имат време.

Да, защото времето в Братислава има друго измерение. Спокойно се живее в град, където времето те чака. В Братислава всичко е на една ръка разстояние и на 10 минути…

Колкото е спокоен градът, толкова са спокойни и хората. Това, което ми направи впечатление – словаците се обичат и обичат да показват, че се обичат. Младежите се целуват непрекъснато – на пейка на Хвйездославово наместие, на спирката на трамвая, отстрани на Операта, на уличката към Храда… Толкова много целуващи се двойки не съм виждала отдавна, дори и в България.

Но нека да се разходим из града ида вдъхнем от атмосферата му…

Някъде над Дунава е кацнал братиславския Храд, също като Храдчани в Прага или Кралския дворец в Будапеща. Долу под него се е свило Старе Миесто, което пленява веднага с уникалната си атмосфера. Старият град е много малък на площ, и е пешеходна зона. Това го прави още по-приятно място за разходка.

Да се разхождаш по малките улички и безброй малки площадчета е невероятно благоденствие за духа. Атмосферата е някак си аристократично-артистична. От едната страна на площада ще видите стара виенска сладкарница, в която са насядали стари аристократки, пиещи виенско кафе, а от другата страна има бар, в който младежи пият коктейли. На следващата пресечка има караоке бар, а малко по-нататък – пиано бар. Кафенетата са пълни до полунощ.

Попаднах в едно подобно заведение „на художниците”. Личеше си не само по артистичната атмосфера, но и по артистичния персонал и също толкова артистичната клиентела. Установих, че мога да обикалям из стария град с часове и да минавам по няколко пъти през едни и същи места, без да почувствам умората от повтарящото се.

Може би защото въпреки, че всичко е толкова статично и замряло във времето – то все пак беше различно във всеки следващ момент. А как исках да я запомня с един образ…

Вечерно време Братислава се превръща в приказка. Малките улички и площадчета са осветени с фенери, които пръскат зеленикаво-жълта светлина. На тази светлина старият град изглежда като картичка от началото на 20-ти век. Светлината носи аромата на старинност, в която се крие някакво сподавено величие и ненатрапчива гордост. По времето на Хабсбургите все пак градът е бил столица на Унгария. Бродейки из полутъмните стръмни калдъръмени улички, човек се чувства като в приказка на братя Грим, от която не иска да си тръгне…

Това, което ще ми липсва от Братислава е това, което не мога да взема със себе си, не мога да запечатам с фотоапарата си – специфичната атмосфера на града.

Снимки: Личен архив на Весела Владимирова

Снимки: orayzio

Снимки: Elin B.

Снимки: soylentgreen23

Снимки: das 21

Снимки: Zoe 52

Снимки: P.J.S.