Public Republic Art Studio

Мирела Иванова: “Изкуството вгражда у нас сянката на свободата”

8 юли, 2008 от · 7 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с поетесата Мирела Иванова

Mirela Ivanova

Много рядко човек може да използва думите „родена поетеса” или пък „недостижимо висока поезия”.

Когато става дума за поетесата Мирела Иванова точно тези думи застават леко и естествено до нейното име, сякаш го продължават.

Стихотворенията на поетесата преливат от неповторимост. Те са дълбоки стихотворения и на тяхното дъно се крият неподозирани дарове. Най-големият дар е нейното лично дарование да пише – едновременно – вчерашна, днешна и утрешна.

В поезията й се съдържа цял един свят, в който думите й се усмихват светло и мъдро, както в началото на стиха „Голямата гора” – „(Ти само се усмихвай, усмихвай, усмихвай – едната ти трапчинка винаги от другата е по-голяма….)”

Каква е ролята на изкуството във Вашия живот?

Не си и представям как бих могла да обитавам този твърде немилостив живот, ако бе лишен от изкуството, което му придава и същност, и смисъл, одухотворява го, озарява го …Не става въпрос да си обзет или посветен, а за трудния, но възможен опит да се опреш на една картина или книга, когато си се сурнал да пропадаш в обиди, хленчове, бит, самоокайване или дни наред да вървиш изправен, защото си преизпълнен с впечатляващо театрално представление, работата да ти спори и да я вършиш с вселенската ведрост на Моцартовата музика.

Изкуството вгражда у нас сянката на свободата.

Как решихте да се посветите на литературата?

И сама се удивлявам на храбростта си да взема това решение и да го следвам през годините – в началото бе само интуиция, вътрешен възторг от възможността, която ти дават думите, направо да пренапишеш и пренаредиш света.

После осъзнатостта, че литературата е синоним на свободата, случвало се е и да бъде единствената възможна свобода – като прибавим и разни житейски ситуации, преживени изпитания, срещи с хора, които сякаш те тласкат към предопределеното. Не съм се посветила случайно, но то е дълъг разказ. Мога да го нарека и усещане за съдба.

Какво е за Вас писането преди всичко?

Писането е моя професия, но и свят, и начин на живот. Хобито по-скоро е страстен каприз, а аз съм посветен човек, капризите са ми почти чужди.

Ако трябва да намерите метафора за поезията и за прозата, кои биха били те?

Нито една метафора не би успяла да изрази или назове цялостно нито поезията, нито прозата, нито болезнената празничност на литературата. Но често си припомням едно заглавие на книга, написана от неправдоподобния гръцки поет Ангелос Секилианос – „Душа, оголена съвсем“ и навярно то е много наблизо до определението за поезия.

Истинската поезия се поражда в редки мигове, носи особена трагична приповдигнатост и най-често напомня челен сблъсък, ако оцелееш – потрошен отвътре, но жив, значи си оцелял.

Прозата е по-спокойно и дълго пътуване, трупа по-бавна умора.

Какво предпочитате да пишете?

Стиховете предполагат страхотно вътрешно напрежение и време, в което да го овладееш и преподредиш. То е някакъв вид лениво време, и много гъсто и съсредоточено едновременно, има своите протяжни ритуали, подострени моливи, писне и преписване на ръка и те изисква, и обема целия. Подобно посвещение почти не ми се полага в разпарчетосания и динамичен до изнемога днешен ден.

Писането на проза при мен се яви внезапно и се радвам, че съвпадна с вътрешното ми смирение да разтоварвам търпеливо насъбралия се в мен свръхбагаж. Прозата е и постигане на дисциплина, и предизвикателство, дишаш бавно и равномерно, за да овладееш лумналия си и луднал пулс. Леле, колко метафори накачулих една връз друга, но е защото напоследък много ги мисля нещата…

Какво се случва с изречените думи?

Случва се какво ли не, сигурна съм че съществува зависимост между енергията на думите и тяхното сбъдване. Най-хубавото, което съм преживяла, е когато някой се припознае и намери в моите думи.

Какво е мястото на литературата сред другите изкуства?

Литературата съгражда светове и всеки човек, ако иска да е различен и свободен, се учи да го прави с четене. Четенето ни измисля сложни и интересни, дава ни хоризонт, поражда характер, подарява въображение, защото поне в началото е усилие и трябва да се прекрачват граници, да се проявяват смелост и любопитство, за да се прекрачи в световете на словото.

Литературата, струва ми се, е фундаментът, и само ако сме се покачили на него можем да обозрем и Девета симфония, и късния Пикасо, и кехлибарения трепет на изстуденото бяло вино… Е, естествено е да съм пристрастна, но литературата е, която повдига духа ни на пръсти и ни окуражава да съвпадаме със самите себе си.

Имате ли любим стих?

Много любими стихове се въртят и прииждат в главата ми, в един-единствен би ми било твърде твърде тясно и еднообразно. Още от детството и юношеството си знам наизуст стотици стихотворения, ту си ги припомням, ту ги забравям, но те и сами се явяват, когато са ми потребни.

Ако трябваше да изразите себе си с определен художествен жанр, кой би бил той?

Вероятно театърът.

Как се променя вкусът на българина към литературата след промяната?

От промяната до днес минаха почти двайсет години и през това време се осъществиха / или очертаха различни процеси, тенденции, бързопреходни страсти, с други думи придойде и отмина голям ценностен ураган, довя и отнесе каквото можа и не можа, и сега картината ни се струва по-прегледна.

Поне е ясно, че няма общ знаменател, под който да приведем четящите българи – защото има и нечетящи, нали? Непосредствено след десети ноември се яви някакъв дивашки, вълчи апетит да се „изконсумира“ непозволеното преди, от криминалетата до философските трактати, от романчетата за домакини до езотериката, да се преглътне наведнъж забранения плод.

Неслучайно се яви площад „Славейков“, най-голямата книжарница под открито небе. Всеядността тогава бе неописуема – и до голяма степен подмени и опростачи българския език, смали го с некомпетентни и набързо претупани преводи, с криворазбрана свободия, нахлула от вестниците и копнежа да се разбият до основи клишетата на идеологията и скуката.

През деведесетте години на миналия вече век процъфтя незабравимо поезията, българската поезия имам предвид, разшири хоризонтите си до неузнаваемост, бих казала до отвъд. Сега всеки чете това, към което го води вътрешната му потребност, но по-важно ми се стува да кажа, че четенето все пак си остава същностна част от несвършващия епос на българското оцеляване.

Какво е Вашето разбиране са таланта?

Талантът навярно е Божият подарък, чиито промисъл е да напомня непрекъснато, че колкото повече ти е дадено, толкова повече ще ти се отнеме, несвършващо и празнично изпитание. Сдвоява градежа и разрушението в себе си. За мен означава още характер, за да го удържиш и морал, са да го опазиш.

Какво помага на един поетичен талант да се развие?

Всичко, което помага на един поетичен талант да се развие, може и да му попречи. Винаги е движение по ръба. Ако даровитият млад поет е голям бохем и артист, това умножава на ента степен житейския му опит, но съществува и възможността да се подхлъзне по някаква „кръчмарска“ лековатост, да се попилее.

Ако не чете достатъчно, едва ли ще успее да овладее стихиите на словото, но четенето и изсушава, хербаризира.

Радой Ралин, големият откривател на поетични таланти, обичаше да предупреждава: „Поезията е бягане на дълги разстояния“.

Какво бихте променили в България, ако имахте власт?

България е малка и обозрима страна, необходими са ред и правила, общовалидни за нейните граждани, за да се съвземе страната от опустошителното разграбване.

Само върху реда и правилата могат да се надграждат и икономически растеж, и ценностна система. Драстично е отсъствието на справедливост, това развращава хората на всички нива и неслучайно корупцията у нас прилича на неунищожима стоглава ламя. Ако имах власт, щях да се надявам и на чутовна воля, и на надеждни, можещи и почтени съмишленици… Все си мисля, че нормалното общество с ясни и поделени отговорности не е утопия, и доброто управление е възможно, дори в България.

Кои са бъдещите предизвикателства пред Мирела Иванова?

Много търпеливо и съдбовно подреждам новата си книга със стихотворения “Бавно”. Това ще бъде седмата ми поетична книга, числото седем е знаково, съдържа в себе си самотата, мъдростта, съвършенството. Не бих го нарекла и работа, то е особено любовно усилие да събереш себе си, всевъзможния свръхбагаж на опита, преживяното, премисленото…

Ако го обясня, ще прозвучи налудничаво – но ми липсват още три или четири стихотворения, стоят си у мен отворени, зейнали като празнини и очакват да се събера цяла, за да им се посветя. То не се случва между другото, между триста и трийсетте задачи на всекидневието, не става с разпарчетосана глава и попиляна съзнание. Трябва да се “пренеса във високото” и се изискват време, и кураж, и оголена душа – но стига толкоз патос.

За равновесие пиша разкази, сгъстени от иронична болезненост истории, които са противовесно леки за четене, разчитат на изяществото и особено на подтекста. Глася се да издам и книга с тези “Вероятни истории”, но по този въпрос говоря рядко и мисля още по-рядко, защото изпитвам известно неудобство от удоволствието, с което ги измислям и пиша.

Като предизвикателства мога да определя обзорните статии за съвременната българска литература и култура, които ми “поръчват” от различни немскоезични издания – винаги се страхувам дали ще нахлуя в чуждата територия по-най интересния начин, дали информацията, съдържаща се в написаното, не е субективна и т.н.

Какво е за Вас успехът?

Рано ми е за равносметки, опитвам се бързо да забравям успехите, което не означава, че не ги ценя и не им се радвам. Най-големият ми успех е, че имам характер, достатъчно характер, за да не спирам по средата на пътя, каквото и да ми струва.

За какво мечтаете?

Да имам повече свое време.

Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва висшето си образование в Пловдивския университет, специалност българска филология. Мирела Иванова е един от създателите и активни участници в поетичното общество “Петък 13”. Заедно с колегата си Бойко Ламбовски е била автор и водещ на телевизионните предавания “Петък 13” и “Остров за блажени” по Българска национална телевизия.

В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците “Стандарт” и “Капитал”. Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов: “И мойте песни все ще се четат” и “Великите българи: Вазов”, автор и сценарист на документалния филм “Град от думи”, разказ за уникалния литературен проект “Едно немско пътуване към Пловдив”.

Пише стихове, разкази, литературна критика и публицистика и превежда от немски език. Съставител е на поетичните антологии “Странстването на камъните. Съвременни немски поети”, “ Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония”, на том с творби на поетесата Мара Белчева “Един живот” и на том със стихотворения за малки и големи от Иван Вазов “Аз съм българче”.

Мирела Иванова е автор на поетичните книги “Каменни криле” – “Георги Бакалов”, Варна, 1985 ; “Шепоти” – Самиздат, София, 1989; “Самотна игра” – “Български писател”, София, 1990; “Памет за подробности” – “Пан”, София, 1992; “Разглобяване на играчките” – “Отечество”, София, 1995; “Einsames Spiel” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2000 (32 стихотворения на немски език – превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов); “Еклектики” – “Сонм”, София, 2002; “Versoenung mit der Kaelte” – “Wunderhorn”, Heidelberg, 2004 (52 стихотворения и есето “Призоваване на поезията” вместо послеслов – превод и бележки – д-р Габи Тиман).

“Памет за подробности” получава наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга през 1993 година, “Еклектики” – наградата за най-добра книга на 2002 година на Сдружението на българските писатели.

Мирела Иванова е носител на наградата за поезия на вестник “Труд” през 1999 година и на националната награда за българска художествена литература “Христо Г.Данов” през 2003.

През 2002 получава в Мюнхен голямата награда за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа на името на Херман Ленц, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда.

Стихотворенията на Мирела Иванова са преведени на английски, немски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, ирански и са включени в Антологиите на българската поезия в страната и чужбина, печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници – Ди Цайт, Нойе Цюрхер Цайтунг, Хюриет, Газета виборча.
Мирела Иванова е имала авторски рецитали в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, взела е участие в редица авторитетни литературни форуми – “Европа пише”, “Поезия на съседите”, “Поезията в града”, “Донумента”.

Мирела Иванова има единайсетгодишна дъщеря Зорница. Живее в родния си град, работи като главен уредник на къща музей “Иван Вазов”. Води своя коментарна рубрика в радио “Дойче веле”.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 8 юли, 2008 //

    Мирела Иванова е една от най-любимите ми автори. Интервюто е много силно и сполучливо, допада ми много това, че поетесата възприема литературата като призвание и действително следва това свое призвание години наред.

    Много искам да си намеря книгата й “Еклектики” – може ли да ми помогнете за това? Благодаря много и успехи на Мирела Иванова!

  • ve // 8 юли, 2008 //

    Когато започна да се тревожа за поезията – достатъчно е да си кажа името на Мирела Иванова, за да се почувствам спокойна.

  • Emiliya Avginova // 8 юли, 2008 //

    За пръв път срещнах стиховете на Мирела Иванова, а и се запознах със самата нея по време на конкурса “Веселин Ханчев” в Стара Загора, може би преди около десетина години – на един неин рецитал заедно с Бойко Ламбовски. И всеки път, когато попадна на творбите й, ги чета с голямо удоволствие. Уважавам я и като човек, който наистина твори не само на родния си език. Радвам се, Натали, че си поканила такъв ценен гост в твоя и нашия сайт!

  • Alina Milusheva // 9 юли, 2008 //

    Много харесвам Мирела Иванова, тя наистина е изключителна поетеса! Скоро излезе един нейн разказ в ,,Капитал light” – ,,Зен и изкуството да оцеляваш”. Той направо ме зашемети. Сега доколкото знам е стипендиантка в Германия за една година в град Бамберг.
    Обичам тази поетеса, и и пожелавам дапродължи да пише в същия дух!

  • LORNY // 22 окт, 2008 //

    Днес хора, като Мирела са много ценни , защото познават и предишното време и могат да разкажат за доайените на Свободата.

  • Jen chen // 21 фев, 2009 //

    Мирела Иванова е най-добрата съвременна наша поетеса
    Защо не я пускат в учебниците?

  • Георги Геров // 19 юни, 2010 //

    Здравейте Мирела,
    Преди много години ме запозна с Вас, Димитър Димов, в къщата на
    Петър Манолов…
    Поздравявам Ви и Ви желая много здраве !!!

    пп. Ако знаете имейл адрес и тел/GSM номера на Роза Боянова, моля да ми ги изпратите…
    [email protected]
    Много ще се радвам ако получа няколко реда от Вас !!!

    Поздрави от Варна

Коментирай