Public Republic Art Studio

Никъде

4 юли, 2008 от · 5 Коментара

Мирела Иванова

Nikyde
Снимка: Pensiero

Една чужденка на прага,
стои вцепенена, взира се втренчено –
връхлитат неонови градовете,
корабите по Елба и дъжделивият сумрак
из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,
Чиле хаус и фериботите,
бавни реки като бавна
и всепроникваща синеокост –
толкова красота, толкова щедрост,
невъзможно да са за нея.

Една чужденка на прага
и нищо не й е отказано,
нито дъжд вали-слънце грее из Залцбург,
нито томче на Тракл във внезапна книжарница,
нито кафе “Томасели”, масата в ъгъла,
вкопчените в любовта пръсти,
нито разливите на Рейн и Некар,
нито онзи шепот насред прегръдката:
“Не можеш да се изгубиш в град,
през който тече река.”

Една чужденка на прага,
преобръща джобовете си,
отнесено се усмихва:
снимка на очилато ангелче, ябълка,
списъци с несвършващо всекиднивие,
сбъднати стихове, малко копнежи
и трохи от ронливата й родина,
и с какво ще плати.

Една чужденка на прага,
достатъчно храбра, прекрачва
в хотелските стаи, в купетата
за пушачи, в залите с надпис
“Заминаващи пътници”, в сънищата,
в съдбата си, смее се:
“Светът е малък, животът е дълъг,
вече не мога да се изгубя.”

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • otchelnik // 4 юли, 2008 //

    Поздравления, Мирела! Благотворно се е отразила смяната на обиталището. Макар че никоя провокация не би могла да роди нещо свястно, ако липсва Талант. При теб той е щедро изсипан от Създателя… Радвам ти се!

  • Stasja // 4 юли, 2008 //

    страхотно!
    Мирела Иванова – една от любимите ми поетеси :)

  • La Luna // 4 юли, 2008 //

    И на мен Мирела Иванова ми е любима поетеса. Тя има много силни стихосбирки и действително талантът й се развива и обогатява с времето. Всъщност нищо чудно – това е истинският талант.

    Чудесно е, че мога да чета Мирела Иванова на моя любим сайт. А това стихотворение особено силно ми въздейства. Поздравления за авторката и много вдъхновение!

  • nezvan // 4 юли, 2008 //

    И аз харесвам стиховете на Мирела Иванова. Тя е поет! Професионалистът може да чете произведенията й, за да открива в тях много “други” неща. Това наистина е поезия, под чиято плът личат кръвоносните съдове на нейната направа от безброй чужди думи и далечни смисли. Но просто-човекът може да чете в нейните стихове и само себе си, да съзерцава автентичността на думите, да вижда тяхната първопоява тук и сякаш никъде другаде. Ето тази двойна оптика на словото го превръща в изкуство. И Мирела най-често успява…

  • marteniza // 5 юли, 2008 //

    Чудесна си, Мирела! Радвам се да те срещна след толкова много години на тази духовна територия.
    ” От ония щастливи жени сте, осъдени на неизчезване,
    в паметта на очите ни, с богове и страдания
    препълнена.”

Коментирай