Мирела Иванова
Снимка: Pensiero
Една чужденка на прага,
стои вцепенена, взира се втренчено –
връхлитат неонови градовете,
корабите по Елба и дъжделивият сумрак
из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,
Чиле хаус и фериботите,
бавни реки като бавна
и всепроникваща синеокост –
толкова красота, толкова щедрост,
невъзможно да са за нея.
Една чужденка на прага
и нищо не й е отказано,
нито дъжд вали-слънце грее из Залцбург,
нито томче на Тракл във внезапна книжарница,
нито кафе “Томасели”, масата в ъгъла,
вкопчените в любовта пръсти,
нито разливите на Рейн и Некар,
нито онзи шепот насред прегръдката:
“Не можеш да се изгубиш в град,
през който тече река.”
Една чужденка на прага,
преобръща джобовете си,
отнесено се усмихва:
снимка на очилато ангелче, ябълка,
списъци с несвършващо всекиднивие,
сбъднати стихове, малко копнежи
и трохи от ронливата й родина,
и с какво ще плати.
Една чужденка на прага,
достатъчно храбра, прекрачва
в хотелските стаи, в купетата
за пушачи, в залите с надпис
“Заминаващи пътници”, в сънищата,
в съдбата си, смее се:
“Светът е малък, животът е дълъг,
вече не мога да се изгубя.”
5 Kоментара за сега ↓
otchelnik // 4 юли, 2008 //
Поздравления, Мирела! Благотворно се е отразила смяната на обиталището. Макар че никоя провокация не би могла да роди нещо свястно, ако липсва Талант. При теб той е щедро изсипан от Създателя… Радвам ти се!
Stasja // 4 юли, 2008 //
страхотно!
Мирела Иванова - една от любимите ми поетеси
La Luna // 4 юли, 2008 //
И на мен Мирела Иванова ми е любима поетеса. Тя има много силни стихосбирки и действително талантът й се развива и обогатява с времето. Всъщност нищо чудно - това е истинският талант.
Чудесно е, че мога да чета Мирела Иванова на моя любим сайт. А това стихотворение особено силно ми въздейства. Поздравления за авторката и много вдъхновение!
nezvan // 4 юли, 2008 //
И аз харесвам стиховете на Мирела Иванова. Тя е поет! Професионалистът може да чете произведенията й, за да открива в тях много “други” неща. Това наистина е поезия, под чиято плът личат кръвоносните съдове на нейната направа от безброй чужди думи и далечни смисли. Но просто-човекът може да чете в нейните стихове и само себе си, да съзерцава автентичността на думите, да вижда тяхната първопоява тук и сякаш никъде другаде. Ето тази двойна оптика на словото го превръща в изкуство. И Мирела най-често успява…
marteniza // 5 юли, 2008 //
Чудесна си, Мирела! Радвам се да те срещна след толкова много години на тази духовна територия.
” От ония щастливи жени сте, осъдени на неизчезване,
в паметта на очите ни, с богове и страдания
препълнена.”
Коментирай