Румена Шиндлер-Коларова
Снимка: melolou
Да се изпие чашата до дъно –
определена е за бавни глътки.
И жаден да се върнеш
към Началото
***
На Цветница,
за именния ден,
ръцете останаха празни.
Очите сами си набраха
огромен букет
нацъфтели поляни.
***
Замъкът от пясък
Морската вода – солена.
Детето порасна – изостави игрите.
***
Улична лампа –
компас в тъмнината-
кротко свети в дъжд и мъгла.
Един хлапак я улучил със прашка –
така… на шега.
***
За това са хаповете –
да се гълтат …
като нож с две остриета.
***
Все под упойка минава животът:
днес – надежда, утре – утеха,
а ти самият – в ръце на хирурзи.
***
oставили празни гнезда,
пролет и есен на път,
летят
прелетни птици
***
Средновековен замък
без спомен за принцеси,
помръкнал от кървави разпри…
Днес, още по-мрачен,
е градски затвор.
* * *
Среща на Елба.
Съюзници в мир.
Пожертвани цели народи.
Краткостишието е поместено в Антологията за хайку и къс разказ
“Хора край реката”, Издателство Елба, Магдебург, 2008
3 Kоментара за сега ↓
Alberta // 4 юли, 2008 //
“Очите сами си набраха
огромен букет
нацъфтели поляни.”
Красота!
Selena // 5 юли, 2008 //
Тъжно… И истинско. Уличната лампа, счупена на шега, - изгубеният компас в тъмнината. Хаповете - като нож с две остриета. Срещата на Елба - милионите жертви като жестока цена.
Благодаря за талантливата искреност!
zdratch // 8 юли, 2008 //
Радвам се, че мисълта ми е стигнала до вас, Алберта и Селена. Ако знаете само колко много се радвам, че има сърца, които откликват на моето! Благодаря и на двете ви.
Коментирай