Public Republic Art Studio

Иван Вирипаев: “Театърът е постигане на света”

3 юли, 2008 от · 1 Коментар

Интервю на Елица Матеева с режисьора и драматурга Иван Вирипаев

Viripaev

Както казват младите руски критици за Вирипаев, той е парещ и зъл, в смисъл знае как да назове състоянието на нещата с точните думи.

Избрах тази среща с него заради следната му мисъл, която не забравям при търсенето на текстове за театър и начина на гледане на спектакли – наблюденията ни върху всеки спектакъл би трябвало да са в съответствие с идеята за съвременност, интерпретирана като вълнения в контекста на настоящето. Новата постановка на Явор Гърдев „Валентинов ден” в МГТ ”Зад канала” доказва мнението на Вирипаев:

„Драматургията променя принципите на играта, а не театърът. За мен това е театърът изпълнение – излизаш и изпълняваш.

Новата драматургия идва от душата на съвременността. Считам, че е безнравствено, когато държавният театър се изхранва от данъците и таксите на сравнително бедно население да се говори за неща, които ги няма и вече не съществуват – това е някак си непочтено.

Например театърът говори за любовта на Ромео и Жулиета и за да му се намери съвременен ход, режисьорът ги преоблича с костюми от нашия век. Не съм против Шекспир, това е велика пиеса, но когато човек влиза в салона и си купува билет, струва ми се, че не трябва да му се показват фалшиви илюзии.

Безнравствено е да се показва подобен театър, да се снимат глупави сериали, за които се дават луди пари като субсидия от държавата и в същото време един учител да работи за мизерна месечна заплата. Прави се подобно изкуство, а реалността, която ни занимава отсъства. Необходима е промяна!”
Иван Вирипаев

Viripaev

Здравейте Иван! Много ви благодаря за този разговор, който провеждаме по интернет. Аз съм ваш почитател, който също се опитва да пише пиеси и да ги поставя и като такъв се интересувам от вашата работа като драматург и режисьор. Изповядвам част от социалните и творческите ви нагласи и се радвам, че чрез този разговор ще представим един ваш поглед върху връзката театър и съвременност!

Да преминем на първия въпрос: Драматургия, кино, театър … кой от тези творчески хоризонти ви е най-интересен и любим като зона за личностна изява на вашите мечти, вътрешен мир, сънища?

Станиславски казва, че „театърът помага на хората да постигнат света”, именно руската дума „постигане” като синоним на „познавам” е най-важна, но става дума за познание по-скоро не с ума, с интелекта, а за чувстването в сърцето, което бележи, проектира интелектуалните вълнения.

За мен е без значение как се случва това сърдечно познание – театър или кино е все едно. В театъра естествено има повече енергетически възможности като изява и контакт, но пък за сметка на това киното е хоризонтът, който печели повече публика, говори с повече зрители.

Ivan Viripaev
Иван Вирипаев – носител на наградата златен лъв от Венеция за филма “Еуфория”

Ако имате за задача да попълните лексикон и с едно изречение трябва да се опишете, какъв ще е вашият опит за себеописание?

Аз съм хората, групата с която работя много години във времето – т.е. аз и тези хора, с които изповядваме някакви творчески идеи. Не се интересуваме от самите себе си, а от темите, които ни задават въпроси, които ни карат да работим.

Личността на твореца като такъв не е предмет на нашите търсения, аз не пиша за себе си, не говоря за себе си, а за живота на другите – той определя темите, въпросите.

Паша, Саша, Валентина, Катя, Валентин, Вера – кои са вашите персонажи, какви са те?

Моите персонажи: това са съвременниците ми, не си поставям за цел да измислям героите си, Господ е този, който ни е измислил.

Аз просто описвам върху хартията тези съвременници, после те стават герои в спектаклите и филмите ми. Моите персонажи са хората, които живеят до теб, които сънуват като теб, дишат като теб, живеят като теб.

Родната, българска критика сравняват последните ви текстове като хип-хоп музика. Според мен музиката от текстовете ви е различна – права ли съм?

Да, музиката на драматургията ми е различна. По-скоро тя е музика на думите, музикален микс от съчетание на букви и шепот, звукът на буквите предопределя смисъла на думите, а оттам идва смисълът на целия текст и неговото послание.

Viripaev
Вирипаев снима филма “Еуфория”

“Еуфория” – дебютният ви филм се задъхва от любов! Любовта е в основата, а после нея?

Това беше лента с тема, която ми се искаше да изследвам. Внезапната, безконтролната, достигаща до бруталност любов, дали се е получило, не зная. Вижте, аз не съм от тези, които говорят за филмите си, не обичам, някак си е неприлично – за мен по-важно е филмът да се види и да остави някаква следа – това ми е достатъчно.

Да се върнем на по-ранен ваш текст „Город, где я” („Градът, където СЪМ”). Вирипаев урбан жител ли е като модус вивенди?

Старая се да живея в настоящето, да съм истински, затова градът и аз съм онова място, където съм, пребивавам в момента. Давам ви отговорите и съм във Варшава, но утре летя за Москва, днес Аз съм Варшава, утре ще бъда Москва.

Имате проекти с българския режисьор Галин Стоев, какво е отношението Ви към работата на Галин?

Галин първо е мой приятел, второ прекрасен режисьор. За мен е огромна чест, че пиесите ми се поставят от личност като Галин. Защото той е много дълбок и нестандартен в мисленето си. Той се промени във времето, но, ако го срещнете, кажете му, че и аз се промених също. Дано е за добро!

Пишете ли нещо или снимате филм в момента?

Да, монтирам филм, който неотдавна заснех, готвя се за нова постановка на спектакъл по стихове на софистки поети.

Как започва денят Ви?

Без специални ритуали – просто отварям очи…

Струва ми се, че „Сънища” е най-добрият ви текст, но днес може би сте с други наблюдения?

Всеки, дори и най-посредственият автор е под влиянието на мисълта, че се развива с натрупването на написани текстове така, че последните текстове, винаги ни се струват най-добрите текстове – всеки последен текст е по-добър от предпоследния.

Kislorod

Какво се случва с движението “Кислород”, вие сте един от неговите членове и създатели? (Агенцията за творчески проекти ДВИЖЕНИЕ КИСЛОРОД е създадена и учредена от Иван Вирипаев, Виктор Рижаков, Ирина Радионова – DJ и продуцент, телевизионната водеща Фьокла Толстая – цел на дейността е подпомагане на проекти в областта на театъра, киното, музиката и литературата – б.а.)

Движението набира сили и вече така активно се е утвърдило, че не се нуждае повече от освещаване на действията си и същността си. Знаете ли, вчера с приятели открихме свой ресторант – това е ресторант от „закрит тип”, толкова е ъндърграунд и закрит, че и ние даже не можем да попаднем там, даже никога не сме били. Там въобще никой не е бил… Такъв е нашият ресторант „Закрит ресторант”!!!

Иван Вирипаев е роден през 1974 г. Драматург и режисьор от Иркутск, който от 2001г. живее и работи в Москва. През 1998г. в Иркутск създава и ръководи театрално студио „Пространство на играта”.

Актьорите от студиото в Иркутск и Вирипаев заедно се преместват в Москва, където продължават съвместно работата си. Първоначално в тази студия, Вирипаев поставя пиесите си и „Градът, в който СЪМ” и „Сънища” , която по-късно попада в репертоара на московския “Театър.Doc”, през 2002 г. той пише „Валентинов ден” (последната може да видите в Малък градски „Зад канала” с реж. Явор Гърдев) и „Кислород”.

За пиесата си „Валентинов ден” Вирипаев е носител на президенско отличие. Режисьорът Виктор Рижаков поставя „Валентинов ден” като независим проект, с участието на една от най-популярните съвременни руски актриси Ера Зигнашева.

“Театър.Doc” e феномен за московския театрален живот, определян от руските медии като един от най-модните театри. Той се намира в едно малко пространство, постоянно ухажвано от зрители, идващи да видят съвременна руска документална драма.

Театърът е създаден по инициатива на няколко млади руски автори, сред които са Йелена Гремина, Михаил Угаров. Те се грижат за реализирането на непоставяни съвременни руски текстове, така се дава зелена улица на т.нар. документална драма.

Дебютният игрален филм на Вирипаев „Еуфория” (2006) е носител на следните награди: награда на журито на Кинотавър, златен лъв от Венеция, Гранд При от филмовия фестивал във Варшава, Златна лилия от фестивала във Висбаден („ Go East”).

Последният му текст „Юл” има Гранд При от фестивала за Нова драма и е осъществен в Театър Практика в коопродукция с Агенцията за творчески проекти „Кислород” (реж. Едуард Бояков, в проекта като консултант режисьор участва и Галин Стоев). У нас творчеството на Вирипаев се популяризира от двете постановки на Галин: „Археология на сънуването” и „Кислород”, а за българската режисьорска школа се заговори отново миналото лято в „Авиньон”, където Галин Стоев участва с проекта „Битие 2” от Иван Вирипаев (Театър Лиеж, Белгия).

„Битие 2” може да видите в момента и в московския театър Практика, с режисьор Виктор Рижаков. През есента на 2007 „Битие 2” има премиера и на сцената на Театър Wspolczesny – Вроцлав (реж. Барбара Висоцка).

Книгите на Вирипаев : „13 текста, написани през есента” и „Юл” също могат да се похвалят с многобройни фенове.

Спектакълът „Кислород” е номиниран за иновативност с прочутата театрална руска „Златна маска”, а текстът печели Гранд При от фестивала Нова драма.

Първата публикация на интервюто е в списание “ЛИК” месец юни 2008

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • La Luna // 3 юли, 2008 //

    Интересно и съдържателно интервю, благодаря за това и поздравления към Елица Матеева.

Коментирай