Public Republic Art Studio

Ангелогласните

1 юли, 2008 от · 2 Коментара

Юлия Йорданова

Angelski ezici
Снимка: camil tulcan

Моя приятелка от Швейцария – дете от смесен брак между българска емигрантка, невъзвращенка от времето на комунизма, и швейцарски музикант – преди няколко години ми съобщи по телефона, че чете на немски език млад български писател от Австрия.

Зачудих се. Тогава тя ми разказа набързо сюжета на романа му със своя очарователно неповторим български език, който в бързината пропуска много англицизми на мястото на неразбираемите за мен немски думи или на незнайните за нея български.

Помислих си, че историята е така вълнуваща заради емигрантската съдба на майка й, която за съжаление не е успяла да дочака приживе падането на комунизма и да се завърне в демократична България. Затова щом разбрах за българския превод на “Ангелски езици” от Димитър Динев, веднага отидох да си я купя, колкото и да струваше тази книга.

Изненадата ми беше огромна, когато не открих търсеното заглавие на стелажа с чуждестранна художествена литература, а тъкмо на съседната лавица с книги от български писатели.

Зачудих се за пореден път. Българска или австрийска литература е създадената от Димитър Динев? Бях готова да споря, че от професионална гл.т. мястото й беше сред чуждите книги, а не сред родните, тъй като е писана на немски език, оригиналното издание е австрийско, авторът отдавна е емигрант и т.н.

Но дълбоко в себе си се възрадвах на тази търговска грешка или манипулация, все едно. “Ангелски езици” въпреки всичко беше българска книга! Дори много българска книга.

Мисля си, че е крайно време да заговорим за история на българската емигрантска литература. Като отделен поток в развоя на българската литература, както впрочем отскоро се обсъжда у нас историята на българската женска литература, на писаната от жени художествена литература.

Крайно време е да заговорим за българска емигрантска литература поне от Възраждането до днес – напр. от Любен Каравелов до Димитър Динев, – ако нямаме предвид факта, че дори азбуката ни е създадена “в емиграция” (при мисията на Кирил и Методий във Великоморавия), че много от българските книжовници през Средновековието също са творили в странство (бягайки от турците в Сърбия, Румъния, Русия), че даже Паисиевата “История славянобългарска” е написана в ситуация, подобна на изгнаническата (при монашеството му в Атон).

Особено силен тласък в развитието на съвременната българска литература е именно емигрантският й дял. По този повод нека разгърнем написаното от Динев.

А в романа му “Ангелски езици” то е комплекс от романтична сага и вулгарен роман, разказващо за детските илюзии на едно поколение – родените около 1968 г. българи, и за задкулисната криминализация на комунистическите функционери – техни бащи и дядовци, раждани преди и действащи след 1944 г.

Много интересно в романа са комбинирани тези две нива на повествованието – романтично-носталгичното и вулгарно-политическото, които сплитат характерите на нееднозначни и трагични герои. Динев описва детството, юношеството и младостта на две момчета от Пловдив, които са синове съответно на висш партиец и на полуграмотен милиционер, но които имат съдбата да израснат в непонятен и неприемлив за тях свят, неотвратимо тласкащ ги към последвалия порив за емиграция.

Накрая двамата се срещат, за да се разделят почти веднага след това завинаги – там, на австрийското гробище, пред паметната плоча на един легендарен емигрант от Балканите, който като ангел-хранител – “ангел на емигрантите и бежанците” (с. 567) – изслушва молитвите на изпадналите в беда и им помага от своята висота на изстрадал герой, владеещ езика на отвъдното.

Кой е ангелът и кой – дяволът на този коварно раздвоен свят, кой олицетворява доброто и злото, кой е тук, сред живите като мъртвец, защото няма живота, който желае, и кой е там, отвъд, сред вечния живот на безгрижните покойници? Кой говори и разбира езика на ангелите, чии са ангелските – и огнените! – езици? На “онези, дето смятат, че могат като птици да прелитат от страна в страна” (с. 535) – емигрантите? На т.нар. “Живков-бойс” (с. 521) – невинните деца на социализма? На самия Тодор Живков или на другаря Дзержински – бащите (татовците) на народите от СИВ? На другарката учителка или на другарката Султаница, циганската врачка? На поп Серафим или на немскоезичния дядо градинар, някогашен емигрант?…

Книгата на Димитър Динев пита за всичко това – за истината и лъжата, за крехкостта на любовта и безкомпромисността на идеологиите, за бягството в лудостта и агресията на фанатизма, за живота и смъртта, за историческата случайност и съдбата…

Неслучайно в този роман гробището става ключов топос и неговият образ се превръща в символ на един друг свят с подменени или откровено преобърнати морални категории и обществени норми на поведение.

В кой свят живеем и накъде да продължим? Това като че ли е автентичното питане на емигрантската литература. И майсторското писане на Димитър Динев кара читателя в нас да си зададе подобни въпроси – вчувстван в разказаната история и омъдрен от възприетото знание за толкова чужди животи.

Препрочиташ “Ангелски езици” и вече знаеш, че те са поне два – авторовият немски на Димитър Динев и читателският български чрез великолепния превод на Гергана Фъркова.
Кой е следващият автор на новата българска емигрантска литература? Чакам обаждане от Швейцария…

Текстът е публикуван в сп. “Книгите днес”, 2007 г., бр. 1, с. 37-38.

Първата електронна публикация на статията е в “Public Republic”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 1 юли, 2008 //

    Понеже живея от няколко години в Австрия – мога само да потвърдя, че тук Димитър Динев е популярен и четен с голямо удоволствие. В България мисля, поне така разбирам от приятелите си – все още не е толкова известен. Жалко наистина.
    А книгата му се чете леко, въпреки че е сериозна и задълбочена.

  • Юлия Йорданова // 10 сеп, 2008 //

    La Luna, за щастие, грешите! Този немскоезичен автор от български произход – да го наречем така, заобиколно – е добре превеждан, издаван, четен и дори успешно поставян на сцена у нас. Изобщо, има добър прием “у дома”. А вие как предпочитате да го четете, на кой език?

Коментирай