едни и същи хора ни подаряват ужаса от случайността
и блаженството на случайността
едни и същи хора ни разпознават в мъртвите ни тела
и ни дават изкуствен дъх от истинско състрадание и неволна обич
по-силна от ръката на съдбата, но по-грубовата и по-невнимателна
от чужденец в страна с изтънчени нрави…
един и същ е този, за когото благодарих и този, заради когото се изоставям
и тази тежест сега не е нищо друго освен
онази същата лекота, с която сама го създадох
с която отворих вратата и предложих уюта и мекотата си
топлото лепкаво мляко на тялото
1 Kоментар за сега ↓
Alberta // 2 юли, 2008 //
Хубаво е! И снимките също!
Коментирай