Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Да предскажеш съдбата е все едно да разкриеш някое престъпление според присъдата.
Една възкръснала любов е като мъртвец, чийто ковчег не може да се унищожи, нито да се скрие.
Стана дълбоко религиозен, когато гледаше как роботът се кръсти и се моли. Беше го създал на шега и съзнаваше напълно, че роботът не може да бъде религиозен, но имаше нещо в гласа му, което опровергаваше това убеждение. Нещо, което не принадлежеше на изобретението нито на мисленето, а само на вярата. Може би грешка при програмирането, а може би - не. Но когато му казваше: „Престани с това!”, роботът продължаваше. Следователно, продължаваше, защото беше час за молитва.
Всичко в живота ми е странно. Но още по-странно е, че разбирам това.
Щастието е онзи миг, в който не чувстваме потребност от нищо.
Душата се ражда от надеждата, а надеждата - от невежеството.
Съзнанието е като капак на съд, който никога не е съществувал.
Достойнството и честта са като близнаци, които всички бъркат у другите.
Гледната точка остава винаги малко зад нас.
Понякога съдбата ни води право към това, което търсим, само за да ни отклони от истинския път.
Философията е изкуството да рисуваме един цвят с друг.
Съзнанието е природата в изгнание.
Границите на познанието са граници, които самото познание налага, за да не се опровергае.
Талантите са като окачените тавани – никога не са по-високи от истинските.
Достатъчно е да видиш суха клонка на земята, покрита с паднали борови иглички, за да разбереш, че всяка реалност е силует на миналото.
Усамоти се и размишлявай, защото случайността дебне да стане реалност.
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
“Retiro” - in: Código Evidente, 1989; Nihil Obstat, 1995; De certo modo, 2003, Lisboa
1 Kоментар за сега ↓
lusi // 30 юли, 2008 //
Случайността дебне да стане реалност… защото явно няма случайни неща…
Дълбочина, която умиротворява…
Поздрав на Ангелов!
Коментирай