Коментари на: Димитър Динев: “Човек пише на езика, на който e обичан”

От: eva

eva — Wed, 07 Jan 2009 19:25:56 +0000

Благодаря, Юлия… Със сигурност ще си набавя това, което е излязло на былгарски, жалко, че не зная грам немски, защото разбрах, че има отпечатани доста нещта на Динев точно на този език. Ако има кой да качи на интернет постановки на хубави пиеси, бих ги гледала с удоволствие. Поздрав от полярните равнини…

От: Юлия Йорданова

Юлия Йорданова — Tue, 06 Jan 2009 23:42:30 +0000

eva, освен романа “Ангелски езици”, съвсем наскоро (в края на 2008-ма) излезе на български сборникът с разкази “Светлинка над главата”, а миналият сезон се постави в “Сълза и смях” пиесата “Кожа и небе”. Това е Димитър Динев на български език засега, доколкото знам. Текстът му стоеше страхотно на българска сцена в превъплъщенията на Параскева Джукелова и Асен Блатечки. Дали няма в интернет някой театрален запис, за да си го гледаш от Скандинавието?… И това ще стане някога.

От: eva

eva — Tue, 06 Jan 2009 13:45:06 +0000

Здравейте! Прочетох книгата на Димитър Динев на един дъх…Благодаря му за страхотното преживяване. Аз самата съм от поколението на Светльо и Искрен, също емигрирала преди много години. Романът е написан брилянтно, с невероятни метафори, които човек се чуди, как са му дошли на ума… Знае ли някой, дали има други издадени на български негови неща??? поздрави от Скандинавието

От: marteniza

marteniza — Fri, 04 Jul 2008 03:20:57 +0000

И още по-назад, при героите на “Случаят Джем” (пристрастна съм към тази книга). И още по-назад…Всъщност, освен “първороден грях”, изначалните трудности на човеците (и в частност на антрополозите) да приемат другостта като равнопоставена, са наречени от К Л С и “родилни петна”. За да подчертае не толкова вините, колкото естествения ход на нещата. Поздрав и от мен – повечето от съучениците ми населяват градовете край Елба и “”горния” Дунав”, така че и аз си падам читателка на Димитър Динев; както и на нашия франкоезичен Цветан – “Дунавският селянин, заживял на брега на Сена”, както той сам себе си нарича.:)

От: nezvan

nezvan — Thu, 03 Jul 2008 21:02:57 +0000

Драга marteniza, първородния грях на антропологията можем да открием всъщност в протестантската етика на първите мисионери в новооткрития свят на Америките… Теренисти черноризци… На това учи “нашият”, но френскоезичен, Цветан Тодоров. Поздрав от страстна читателка на Димитър Динев!

От: marteniza

marteniza — Thu, 03 Jul 2008 04:16:45 +0000

С малко демодирания термин “Деколонизация на съзнанието” кенийският писател, критик и преподавател в Ню Йоркския университет Нгуги уа Тионг’о говори точно за много актуалния и вечен стремеж на всяка национална литература да назове и осмисли на собствен език безкрайната и уникална вселена, синтетично представяща човешкия опит в ерата на писмеността. Той описва състоянието на африканските интелектуалци като откъсване на духа от тялото на черния континент. Феномен, който довежда до съществуването на „обезтелесени”/поради физическото отсъствие на емигриралите / и обезглавени поради изтичането на мозъци/ нации. За добро, или за зло, разстоянията и многоезичността на Европа придават различни нюанси на темата. Клод…:)) нали той наричаше високомерието на първите френски, немски и английски теренни изследователи “първородния грях на антропологията”. Последното изречение си го чопвам, заради уникалността и универсалността на всеки, дори най-индивидуален, човешки опит.

От: nezvan

nezvan — Wed, 02 Jul 2008 20:57:43 +0000

Според антрополози като Клод-Леви Строс например няма богати и бедни култури, а навярно няма развити и неразвити езици. Просто едни протичат в “сурови” (метафорични) форми, според механизмите на дивото мислене, а други – в “печени” (рационални) варианти, продукт на диференциращия разум. Жалкото е, че малките литератури са такива не поради маломерността на езика и неспособността му да изкаже много неща, а поради малобройността на читателите на този език и липсата на цялостна преводимост между отделните литератури. Всяка национална литература е отделна езикова вселена, синтетично представяща човешкия опит в ерата на писмеността. Колкото езици имаме, толкова и светове – независимо дали сънуваме, или пишем на тях…

От: marteniza

marteniza — Wed, 02 Jul 2008 13:29:27 +0000

Така е. Аз имам същия проблем, дъщеря ми, също. В различни пропорции. Радвам се, че хората и на други места по света си задават подобни въпроси, “провокирани” /в добрия смисъл на думата/ от подобни явления. Това пак е свързано с общия корен на ангелските езици. Не случайно и Карлос Фуентес се беше сетил за същото. Между другото, и с цветовете в съня нещата не винаги са ясни. Имало е случаи, в които при събуждане си спомням само нещо ярко зелено, или черно-бяло. Въпросът ми бе породен от любопитството да науча нещо повече за психологията на творец, живеещ както повечето пишещи тук между няколко култури. Кутси предизвика гнева на африканерските си сънародници в Южна Африка, защото заяви, че на африкаанс не можела да се пише голяма литература, понеже английският бил по-развит и богат език с по-големи традиции в областта на литературата. Много спорна теза. Мнозина изтъкнаха, че всъщност нобеловият лауреат търсел по-голям пазар за книгите си и можел да си го позволи, защото английският му не бил по-лош от английския на Фуентес. А всъщност всеки решава сам и прави нещата така, както ги чувства. Темата е безкрайна, радвам се, че разбрах какво мисли Димитър, има още много неща за казване. Вчера говорих с 22 годишно момиче, което отива да пише дисертация за Джойс в Дъблин. Английският вече й е първи език, произходът – български, интересите и формацията – европейски. Питаше за известни български поети – има литературни интереси, интересува се от корена си. Оттук е и е оттам. Капка Касабова – друг случай. Илия,… вече започват да оформят поколение. Извинявам се за дългия постинг. Рядко бягам от лапидарността- обикновеновено когато темата ми е много близка. Благодаря за интересните мисли. До среща!

От: Сашка Журкова

Сашка Журкова — Wed, 02 Jul 2008 12:02:37 +0000

До marteniza

“Любопитно ми е на какъв език сънува Димитър.”

По мое мнение сънищата ни не са резервирани за един език.

Когато искам да си спомня какво съм сънувала,
пред мене изниква някаква картина, образ, символ, а думи- не .
Може и да не е съвсем така.
Но във всеки случай и аз самата не съм наясно дали сънувам повече на един език,отколкото на друг, дали на майчиния си например или, както ние казваме на родния си език, или и на езика на страната, в която живея от няколко десетилетия.

На моето интервю с писателя, присъстващите в арт-залата на уютния младежки хотел Do Step Inn във Виена на Димитре Динев също бе зададен и този въпрос.
Той се засмя и отговори абсолютно кратко и безсъмнено искрено и точно, че когато се събуди знае само дали сънят е бил хубав или кошмарен!

От: Атанас Чобанов

Атанас Чобанов — Wed, 02 Jul 2008 06:24:04 +0000

Отлично интервю с многообещаващ автор. Надявам се преводът на френски на романа да не закъснее.
“с един крак в една страна, а с другия в друга съм много щастлив, защото съм свободен”
Рене Декарт, 1648 г.