Public Republic Art Studio

Starwalkers, или новото поколение

29 юли, 2008 от · 1 Коментар

Милена Кирова

Syvremennost
Снимка: Hamed Masoumi

Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. Обсидиан, С., 2007

За пет години това е вече третият роман от Албена Стамболова. Новата Авантюра, за да мине времето изглежда много различна от предходните книги: Това е както става, 2002 и Хоп-хоп звездите, 2003.

Но само изглежда така, защото в действителност тя пресича техните разказвателни модели – приказния шлагер на първата с битово-социалния реализъм на втората.

И от тази парадоксална комбинация на несъчетаеми модели се ражда „третият вид”, или онази авантюра на въображението, която трябва да убеди читателя, че в гънките на сивото ежедневие, сред ромона на бита, в който романтичното се появява само насън, е покълнал един нов modus vivendi, нашето утре, което (слава богу) не прилича на безотрадно-приглушеното днес и може да възвърне на хората мечтите от вчера.

Вярно е, че мечтите се връщат по пътища, които малко „родители” биха приели за себе си: чрез опияняващи треви и токсични гъбички, чрез припадничаво сърфиране в Мрежата, чрез аутистично струпване на индивиди в полуслучайната цялост на група приятели… Но това е само едната гледна позиция – позицията на „старите”, на традицията и на (очевидно ненужния вече) опит.

Миналото, „ние” в обществото на днешното време, се появява в метафоричната алюзия към трите мойри: бабите Рахел, Мина и Сия, които все плетат и все не доплитат съдбите на своите деца.

Както в Хоп-хоп звездите, животът на старите хора е разказан с меко проникновение, в този случай оживено от ироничния контрапункт на тяхната несъвместимост с живота в бъдеще време. Гледната позиция на „младите” е внушена по-скоро в режима на приказно-дистанцираното съучастие към техния избор.

И всъщност, мисля си, може ли да има друга позиция на отношение към едно поколение, върху което не могат да бъдат приложени традиционните механизми на нравствен и битов контрол? Не е ли опитът да ги разберем с цената на известна идеализация единственият начин да не попаднем в капана на изветрелия морализъм?

Книгата на Албена Стамболова изгражда портрет на това поколение, което привидно познаваме, защото все още е част от света, който сме съградили, и в същото време е престанало да живее в него, преселило се е в Мрежата, в изкуственото опиянение, във вселената на компютърните умения, в непознатия софтуеър на един нов тип социално общуване.

Негова емблема може да бъде непознатото, безименно момиче, което се появява (сън или действителност?) в постхалюцинаторното пространство на една пост-купонна група младежи и е дружно наречено Starwalker.

Ясно е, че в книгата не става въпрос за буквална интерпретация на термина поколение. Оглеждам се в българската литература от последните години и не откривам нито гласа му, нито дори подобен почерк (кратък проблясък имаше в ранната проза на Райна Маркова от 90-те години). Защо? Нима всички пишещи са възрастни хора? Нима всеки, който започне да пише, остарява с магическа мигновеност при допира с българската културна традиция?

Или пък „електронното поколение” отказва да пише в този смисъл, в който писането е безполезно увековечаване на мига опиянение в себезагубването на Аза?

И защото не мога да отговоря на тези въпроси, ще кажа по-ясното, по-лесното. Книгата на Албена Стамболова открехва алтернатива за социалния тип разказване в най-новата ни литература. Тя показва, че може да се говори за съвременната действителност извън онези традиционни модели на „критическото” повествование, които се протягат между „вулгарната” псевдодокументално проза и сантименталния хленч по изгубените (ни) добродетели.

Предполагам, че книгата щеше да спечели, ако се беше събрала в по-малък обем. Подозирам, че е надделял един някак „майчински” тип отношение към „децата”, чиято реалност не е нито толкова интелигентна, нито така стилизирана.

И все пак става въпрос за художествен експеримент, за търсене на изход от досадилия на самия себе си битово-реалистичен канон. А това вече е авантюра, която си заслужава времето.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • хъм хъм // 17 авг, 2008 //

    Че Райна Маркова си е доста консистентна в това направление. Защо трябва да се прави на тийн, за да продължи това, което е започнала с “Пого”? Почвайки с пънк-новела през 90-те, стига до темата за май, 68-ма в *.log. При това добре обвързана с актуални и тукашни неща. За завист си е такава последователност.

Коментирай