Роза Боянова
Снимка: melolou
Когато ти диктуват боговете,
оставяй скромната си мисъл
да отдъхне.
На други логики са подчинени ефирът, етерът,
менталното ти тяло.
Стотиците възможности криле размахват,
ала из твоята глава витаят
заучените фрази, скучните наивни препирни
с индигото…
Духът, за да порасне, счупва
черупката ти крехка.
И се излюпва по-свободен и от дим.
2 Kоментара за сега ↓
ivan valev // 28 юни, 2008 //
Порастването на духа и неговата свобода!
Поздравления, Роза Боянова!
Free Soul // 29 юни, 2008 //
Не мога да не изразя възхищението си от поезията на Роза Боянова, прочетох и двете интервюта с нея, както и притчата й - определено хоризонтът ми се разшири неимоверно благодарение на виртуалната ми среща с нея. Пожелавам й много успехи и радост в професията на арт педагог и в писането на поезия!
Коментирай