Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Разказът трябва да бъде като очите на жена, за чието име не си спомняме, но не можем да забравим красотата й.
За красивите неща се пише красиво, а за грозните – грозно. Затова разбираме колко колко са грозни красивите неща у някои писатели.
Изкуството не се ражда в надпреварата, но много често умира в нея.
Колко е любезна природата, когато усеща как се заблуждаваме чрез думите!
Зная, че много поети нямат какво да ни кажат, но биха могли да го правят с по-малко думи.
Творческото намерение ни напуска, когато наблюдаваме нещо, което ни очарова. То се появява само когато се опитваме да премахнем някакъв малък недостатък, за да го нагодим към нашата естетическа чувствителност.
На много ценители на литературата се случва същото, каквото и на встрастените в политиката – болшинството не знае за кого гласува: ограничава се с правото си да не знае и да бъде като другите – да принадлежи към болшинството.
От стиловете без съдържание приемам само геометрията.
Прозата на някои е ензимът, който помага на тълпата да преживя отново онази част от живота си, която разумът и страстите още не са успели да смелят.
Има хора с дарба за писане поради липса на талант.
Да се изисква от литературата оптимистичен тон е толкова абсурдно, колкото и да се очаква появяването на приятни болести.
В литературата лесно се стига до една степен на насищане, при което стилът се превръща в модел.
Вярно е всичко онова, което никога не се казва за литературните награди, но също така е вярно, че литературата винаги е била една измяна срещу самата себе. Този е единственият й начин да създаде някакъв критерий, а той - единственото нещо, което й остава, когато изгуби представа за какъвто и да е критерий.
Стилистът е доброволен и компулсивен работник, който култивира чужд терен с най-неподходящия инструмент – стреми се да направи от личния си вкус универсална ценност.
Херметиците са онези индивиди, които, не намирайки една единствена идея в главата си, излагат своето състояние черно на бяло и чакат другите да им изяснят това, което не са съумяли да формулират. Затова най-доброто, което може да се очаква от тях, е да държат в тайна своите произведения.
Стилът е морална категория.
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Em certo sentido
1 Kоментар за сега ↓
Free Soul // 30 юни, 2008 //
Много точни афоризми, с тънка и добре дозирана ирония и самоирония! Поздравления към автора, който е и много добър разказвач.
А следната мисъл е попадение точно в десетката. Бих поставил това лаконично изречение като табелка на вратата на всеки главен редактор:
“Зная, че много поети нямат какво да ни кажат, но биха могли да го правят с по-малко думи.”
Коментирай