Снимка: dro!d
Студени са раковините
на дългите ти сънища,
скитнико мой.
По белите пътища
на пълнолунните нощи
пълзят отраженията
на прецъфтяващи очи.
Жасмин и портокалов цвят
ронят се.
Спомени перушините си пощят.
И само едно,
заплетено в гладна паяжина перо,
(дали пък с него Есенин не е писал?)
задрасква надеждите на паяка.
Не ме питай - защо…
Да събирам неизказаните ти желания,
сам Господ Бог ме е орисал.
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Tворчество
Етикети: желания, раковини, скитнико, сънища
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай