Public Republic

на Министерството на държавната администрация и административната реформа

Снимка: melolou

доц. д-р Любима Йорданова, лингвист

Нашият народ е казал – “За лудо работи, за лудо не стой” и аз твърде много вярвам на тази максима, но когато мерките закъснеят, едва ли може да вярваме в очаквания позитивен резултат.

Тези дни ми дадоха една картичка, разпространяване по кръчмите в центъра на София с аргумента “виж това, ти се занимаваш с тези въпроси”. Е, точно с тези въпроси – не, но наистина съм лингвист и става дума за лингвистичен въпрос.

Проектът “Разбираема България”

Текст от картичката ни осведомява, че “вече има ясни правила за това как да пишем с латински букви имената на българските населени места, улици, природни обекти, културни паметници. Тези правила са изработени по проекта “Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при БАН. Те са задължителни за всички, но не всеки ги спазва”.

Картичката е снабдена и с таблица за предаване на български думи с латински букви или т.нар. в професионалните среди – транслитерация.

За съжаление добрата идея е закъсняла твърде много, тъй като отдавна вече българите са в Интернет и са изобретили свои начини за предаване на кирилския текст с латински букви. Ще спомена само цифрата 6 вместо “ш”, цифрата 4 вместо “ч” и т.н. Аз лично поради работата си с Германия изписвам името си дори в мейла с немския правопис, за да съм по-разбираема за немските си колеги – ljubima@abv.bg, докато съвета на МДААР е да изписвам мейла си по следния начин – lyubima@abv.bg. Разбира се сега няма да сменям изписването на името в мейла си, защото хората, с които общувам през Интернет, ще продължават да изпращат мейлите си на стария адрес.

С това само искам да покажа колко закъсняла е мярката.

Не ми се иска да коментирам целевата група, но тъй като картичката е взета от ресторант, струва ми се е добре да спомена, че ако се разчита на промяна в знанието, а оттам – и в поведението, тиражът трябва да достигне до учениците и студентите и да се включи в учебната програма.

Ако бяха питали лингвистите

Не зная каква е ролята на Института за български език при БАН, но вероятно лингвисти не са участвали в проекта. Всеки лингвист знае, че всяко лингвистично явление трябва да се маркира само веднъж.

Това основно лингвистично правило не е проведено в правилата за изписване на български думи на латиница. По един и същ начин се изписват буквите Й й и Ь ь – Y y. Значи Йордан и Кольо ще се изписват на латиница като Yordan, Kolyo. На български език се използват две различни букви за изразяване на т.нар. йотация или омекотяване, когато знакът е в различна позиция – началото или средата на думата.

Още нещо. Един мой съученик от основното училище се казваше Христо Кънев, а мой колега от БАН – Иван Канев. На латиница, според новите правила на Министерството, съответно не се прави разлика между А а и Ъ ъ. Как тогава да прочетем думата Kanev – като Кънев или като Канев – Hristo Kanev/ Ivan Kanev?

Бързата работа срам за майстора

Ясно е, че нещата не са доизкусурени, макар че проектът сигурно е сериозно финансиран.

Министър Николай Василев не щади пари за реклама. Но само за реклама, не за сериозна работа.

В този материал бих се въздържала от съвети за измъкване от деликатната ситуация, но имам идея в тази посока. Целта ми тук е насоча вниманието към нерешен проблем, свързан с общата грамотност на българите като български и вече европейски граждани.

Какъв проект не разработи МДААР

Многохилядната армия от държавни служители, които българите обикновено наричат чиновници, така и не получи информация в периода 2005-2008 г. чрез образователни семинари за основни правила на Европейския съюз, а тя трябваше да бъде подготвена още преди присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г.

Тези правила са в редица документи на Европейския съюз, които трябваше да бъдат преведени, съкратени като отделни лекции и включени в тематични модули за виртуално обучение с подадени линкове към съответните оригинални текстове и обяснение на непознатите евротермини, които участниците в семинарите ще срещнат в текста.

За такова действие обаче се изисква специализирана подготовка, а, както разбирам, министър Николай Василев или се страхува да работи с българската интелигенция или просто не й вярва по свои си съображения. Печалният резултат от въпиющо незнание обаче е налице в работата на българската държавна администрация.