Public Republic

Пети национален конкурс за български роман на годината

Алек Попов с „Черната кутия”, Александър Секулов с „Колекционер на любовни изречения”, Евгения Иванова с „Фото Стоянович”, Елена Алексиева с „Рицарят, дяволът, смъртта” и Пип Воланд с „Мамка” са 6-те номинирани романа в 5-ото поред издание на престижния конкурс за български роман на годината на фондация ВИК.

Тази година журито е в състав еврокомисар Меглена Кунева, проф. Боряна Христова, проф. Валери Стефанов, проф. Георги Лозанов и режисьорът Андрей Слабаков.

Романите са избрани сред списък от 20 заглавия, предварително селектирани в конкурса. В края на октомври сред тези 6 романа ще бъде избран един, който ще получи превод на английски език, а неговият автор премия от 10 хил. лв. Паралелно с първата награда се връчва и награда на публиката, която дава своя вот чрез гласуване в интернет.

Паричната премия на отличения от читателите роман е 1 000 лв.
На петото поред издание на конкурса фондация ВИК се обърна към петима представители на различни общности в България, които да станат посланици на българската книга и да популяризират съвременната литература.

Тази година посланици на съвременната българска литература станаха депутатът от БСП Мая Манолова, бизнесменът Христо Ковачки, Галя от дует „Каризма”, Мис България 2001 Таня Карабелова, и футболистът от ПФK „Левски” и младата надежда за български футбол г-н Николай Димитров.

Задачата, която всички те приеха с радост, е да популяризират четенето на българска литература сред своите избиратели и политически партньори, в бизнес-кръговете, сред своите почитатели и хората от светските среди, сред феновете на футбола и спорта.

Посланиците няма да излъчат свои победител в конкурса, а само ще спомогнат за това интересът към българската книга да се повиши и номинираните творби да стигнат до по-широка аудитория.

От 23 юни всички отличени 6 романа ще се продават на специални щандове в най-големите вериги книжарници „Сиела” и „Пингвините”.

Алек Попов „Черната кутия“

„Въпреки представянето й като черен роман и наред с безспорно увлекателната фабула, съзирам в нея невероятна дълбочина на разсъжденията, както и проява на силен лиризъм и размисъл за смисъла на житейските ни избори. Чувството за вина и неизказаните думи, от които всеки човек, изгубил неочаквано свой близък, се е терзал, са представени изумително проникновено. Това е според мен най-силното авторско постижение в романа, встрани от основната сюжетна линия. Както и внушението, че само излизането от този лабиринт на мисли може да води напред”. — Мария Узунова

Елена Алексиева „Рицарят, Дяволът, Смъртта“

„Рицарят, Дяволът, Смъртта“ определено не е роман за писането, но пък със сигурност е роман за разказването. Това става очевидно още от първите изречения, с осъзнаването, че цялото повествование ще бъде издържано в преизказно наклонение. Първоначалният ефект е импулсивен спомен за жанра на приказката; в крайна сметка обаче преизказното наклонение работи по-скоро като отстраняващ, отчуждаващ похват. Разказаното отива зад скоби, пред скобите остава една въпросителна – неизвестният субект, който препредава, преизказва”. — Ангел Игов

Теодора Димова „Адриана“

„Адриана” е твърде личният, болезнен и пропит с безмерна любов поклон на Теодора Димова към нейния баща – писателя Димитър Димов. Тя не обича да нарича „Адриана” продължение на неговия „Роман без заглавие”, защото професионалната и чисто човешка скромност не разрешава дързостта да се съизмерваш с най- големите. Но сам по себе си „Адриана” е чувствен модерен роман – провокация към начина, по който умъртвяваш любовта, високомерничиш над съдбата и се надяваш, че неистовата самота на старостта ще те разплати с Бога.“ — Маргарита Бойчева

Евгения Иванова „Фото Стоянович“

„Книгата на Евгения Иванова представлява един образован опит да се мисли миналото като потребност от екзистенциални опори на настоящето; в същото време тя използва постмодерните похвати на играта и мистификацията, на преплитането между свое и чуждо, между реалност и фикция. В този смисъл са прескочени чисто белетристичните експерименти на последните двайсет години и текстът става пробив към един начин на писане, който може би ще се разшири в близкото бъдеще на нашата литература.“ — проф. Милена Кирова

Пип Воланд „Мамка“

„Пип Воланд е самороден талант“ — Красимир Йорданов

Александър Секулов „Колекционер на любовни изречения“

„В “Колекционер на любовни изречения” има нежна, магическа и силна история. Има и елегантни препратки към Габриел Гарсия Маркес и Милорад Павич. Все пак директни сравнения са неуместни, защото Секулов всъщност притежава собствен стил, без излишни думи, или думи за заменяне. За тях Александър Секулов казва, че са “плод от дървото на абсолютната свобода”. — Весислава Антонова

Силвия Томова