Божана Апостолова
Снимка: Pequena Suricata
Когато думите не спят
и с гняв разяждат ти ухото,
и като залъка баят
ти стържат в гърлото дълбоко,
опитай, изхвърли навън
езика на страха и дишай,
додето като в стръмен сън
откриеш в болката си смисъл.
Ще ти олекне изведнъж.
Небето ще ти проговори.
И без да виждаш в Господ мъж,
на мъж сърцето ще се моли
да съхрани за още миг
на любовта безкрая кратък
и току-виж, че твоят вик
строши на Господа вратата.
07.06.2008
Пловдив
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
2 Kоментара за сега ↓
kalliopi // 25 юни, 2008 //
Pink // 26 юни, 2008 //
Много силно и искрено стихотворение, хареса ми - ще си го добавя към моите любими.
Това е поезия, в която няма нищо излишно, въздействаща на сетивата и проникновена поезия. Интервюто с Божана Апостолова също е много искрено и непринудено.
А този поетичен образ просто е уникален:
“да съхрани за още миг
на любовта безкрая кратък”.
Коментирай