Public Republic

24 юни -днес празнуваме Еньовден

В цялата страна и от древни времена, Еньовден се отбелязва неотменно в деня на лятното слънцестоене. В съвременният календар той е винаги на 24 юни.

Днес спазвайки традицията, хората го отбелязват с много инициативи. Празнува се навсякъде където живеят българи и където тачат празника на билките, слънцето и водата.

На този ден по традиция Етнографски комплекс „Етъра”, край град Габрово, потъва в ухание на цветя и сушени треви, а възрожденските му къщи с просторни чардаци се изпълват с приятно оживление. Хиляди гости от страната и чужбина се стичат тук, в сърцето на Стара планина, за да присъстват на едно колоритно зрелище – традиционният празник на билките или Еньовден. Празнуват и не само възрожденските ни градчета, но и крайморските ни селища. Навсякъде, където българинът тачи здравето и народната традиция.

Освен виене на венци, базар на билки и билкова козметика, демонстрация на лечебни практики, вече има и конкурси за питиета - афродизиаци, придружени с любовни наздравици и талисмани за любов.

Традиционни са почти навсякъде атрактивните състезания за най-красив и отговарящ на традицията Еньовденски венец.

Едно от изискванията са венците да съдържат списък с включените в тях билки. “Те трябва да бъдат 77 и половина, колкото са болестите по тази земя”, казват специалистите- етнографи. Напоследък има и награди за най-красив и най-отговарящ на изискавията по „многобилие” и красота венец.

По стара народна повеля, рано сутрин на този ден се извършва и ритуал за „окъпване” и „овъргалване” в еньовската роса, ритуално опушване и орисване. По стари рецепти започва и приготвянето на любовните еликсири.

Най-старинният афродизиак се нарича Еньови капки за обич. Те съдържат билките ветрогон и бабини зъби, както и добавки от канела, мускатово орехче, шафран и кардамон. Еньовите капки витализират организма. “Те действат тонизиращо, успокояващо, премахващо срама и повдигащо духа”.

На импровизирани щандове, всяко селище представя на този ден най-характерното от своето производство, с предимство, разбира се на билките, билковите продукти, билков мед, сувенири и амулети против уроки.

Във Вършец на този ден правят празник на малината, а в Шумен Еньовден това е двудневният празник „Зелени слънца”.

Той започва привечер на 23-ти срещу 24 –ти юни и шуменци масово ходят на околните извори за „мълчана вода”.На другия ден на богатото на билки Шуменско плато минават „за здраве” под Еньовския венец и дегустират билкови чайове и вина. В Габрово пък черпят с акациева ракия.
В Странджа още правят прастария обичай „Еньова буля”.

Вече почти няма музей, който да не прави специални експозиции по повод празника и посветени на регионалните му особености, като например експозицията „Жената и розата” .

Разбира се, атрактивните обичаи на този ден не могат да минат без красивия български фолклор.

В задължителните за всяко селище програми участват предимно женски ансамбли и групи за изворен фолклор. Макар да е твърде ограничен специалният Еньовски репертоар, навсякъде из Българско, все пак песните и ритуалите са свързани с личността на Свети Йоан Кръстител – народният Свети Еньо.

Пее и играе се за неговата невеста, за слънцето и за момите, на които им предстоят най-важните житейски събития-годеж и сватба. Както е известно, в основата на празника стои най-вече култа към слънцето.

Вярва се, че на сутринта Еньовден слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема обратния път към зимата. Кукувицата - предвестница на пролетта кука само до Еньовден т. е. От този празник лятото си отива.

Обреди: гадаене по изгрев слънце по сянката си, палене на обредни огньове, които се прескачат за здраве. Земният огън е проекция на небесния. Вярва се, че в полунощ срещу празника “небето се отваря”, “морето спира до се движи” и се къпят в него за здраве, “звездите слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават магическа целебна сила.

Нощта срещу празника се смята за времето, в което се разрушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества - самодиви, вампири, паднали от небето змейове. Нощта срещу Еньовден до изгрева се мисли за благоприятна за различни заклинания.

Ето една от малкото свързани с празника и интересна на родна песен:

Радо ле, магьоснице ле!

Ново е гърне купила,

Турнала й билки да вари

Варила и наричала:

Омано, омай ми либе!

Въртиго, завърти либе!”

Пустата дюлюлянката,

Дюлюлянко, задели либе

от пътя, от кръстопътя.

При мене либе да дойде

Двамата да се земиме.

Това е денят на слънчевия кръговрат и далечното начало на зимата. На много места се вярва, че сутринта на този ден слънцето “играе”, “завърта се”, “тръгва към Зимата”. Вярва се, че слънцето си почива, окъпва се в жива вода и подмладено тръгва назад.

Еньовден е свързан с обичаи със стар предхристиянски произход. В Синодика на цар Борил 1211г. пише, че се отправя анатема на онези, които “през юни месец, 24 ден, на рождество Йоан Кръстител вършат магии (творещих влъшвения) и ограбване на плодове ( плодов влачения) и правят през черна нощ всякакви сквернства и неща, подобни на езическа служба”.

На този ден се къпят за здраве. Рано сутрин преди изгрев стари жени, булки и моми излизат да берат билки за здраве и магии.

Срещу Еньовден момите пускат в медник с “мълчана вода” китка с пръстен, а на сутринта момиче, накичено като бурла (еньова буля), вади китките една по една с превързани очи. През това време останалите, пеят припевки, подобни на гатанки, които изразяват гадаене като това:

Шита риза, недошита,
на вратата прикачена.
(Момата ще пристане)

През дол бяга, цървул стяга. (Хайдутин)

На стол седи, книга пише. (Даскал)

Одрана крава през село реве. (Гайдар)

Желта ружа, през плет гледа. (Съсед)

Църквата почита днес църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.

Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано “свише” - родителите му, Захарий /юдейски свещеник/ и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син.
Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити.

Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. На този ден в нашите църкви се изпълнява и специалния тропар, посветен на Свети Йоан Кръстител , в който се пеят мъдрите слова:

„Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, ние, които с обич те почитаме, недоумяваме как достойно да те възхвалим, защото неплодството на родилката разреши и отческото безгласие, а със славното и честно твое рождение се проповядва на света въплъщението на Сина Божи”.

Еньовден е професионален празник на всички, които се занимават с отглеждане и събиране на билки, на българските фармацевти, козметици и производители на козметика, на народните лечители, които стават все по-малко и по-малко. Съвсем непопулярно е и това, че Еньовден е празник и на масоните от цялата страна.
Представителите на Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България се събират на този ден по традиция в Разград. Лудогорският град е родно място на първия български масон Иван Ведър.

За масоните народният празник Еньовден символизира лятото, а масоните тачат слънцето като знак за благодат. Затова братството на зидарите избра празничния ден в разгара на лятото за своя годишна символна среща, която масоните вече превръщат в традиция.

На именниците – Йоан, Йоана, Еньо, …. много здраве и честито име!

Снимки: Ivan Ivanov