Public Republic

Интервю с писателя Деян Енев

“За мен звездни мигове са, когато привърша един текст и знам, че е станал. Предпочитам повече и по-малки звездни мигове, отколкото един-единствен…”

Деян Енев

Деян Енев е един от най-талантливите съвременни български белетристи, майстор на късия разказ. Вече повече от 28 години той създава въздействащи, тъжни и смешни, иронични и вътрешно озарени истории - парченца живот и разпилени звездни мигове.

Немногословността, вътрешната изчистеност и извисеност, дълбочината и отговорността са характерни не само за творческия натюрел на Деян Енев, но и за него самия като творец. Впечатленията ми от срещата с автора са в унисон с убеждението му, че “… творецът има мисия. Не само с творчеството, а и с житейското си поведение.”

Това разбиране и отговорност откриваме не само в седемте книги с разкази на писателя, то е усещането за цялостност и хармония между творчеството и живота.

В какво се състои мисията на писателя, според Вас?

Да пази езика. Да пази паметта. Да пази човека да остане цялостен в нашия фрагментарен свят.

Как се ражда един Ваш разказ?
По различен начин. Като вид кристал в душата. Когато този кристал се появи, знам, че от това може да излезе разказ.

Как се променя вкусът на българина към художествените текстове в проза?

Вкусът се променя низходящо, защото се появиха много ментета и сурогати. Читателският вкус трябва да се възпитава, той се гради като катедрала. Разбира се, може би само университетските преподаватели имат тази катедрала завършена.

Кои са тенденциите в българската белетристика, които Ви правят позитивно впечатление? А негативно?

- Позитивно – това, че превземките вече не са на мода. Негативно – че новите автори мислят, че светът започва от тях.

Как бихте описали Homo Bulgaricus?

Българинът отвори очи. В чужбина той изглежда съвсем прилично. Остава да започне така да изглежда и у нас.

Кой е компромисът, който не бихте направили с изкуството?

Да публикувам нещо, което на самия мен като читател не ми е интересно.

Смятате ли, че българският народ има определена мисия в областта на световната култура и изкуство и коя е тя, според Вас?

Да запази светлото благовестие на кирилицата.

Кои са съвременните български автори, които четете с удоволствие?

Мирела Иванова, Силвия Чолева, Богдан Русев, Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова. Петър Марчев.

Има ли тема или проблем, които в момента горещо Ви вълнуват?

Застрояването на Рила. Застрояването на крайбрежието. Безумието, наречено трафик в София.

От коя личност в съвремието ни се възхищавате и защо?

От Златомир Златанов. Нашият европейски автор.

Каква би била Вашата молитва за българските творци?

Да запазят таланта си жив.

Оптимист ли сте по отношение на издаване на българска литература в родината?

Българска литература ще продължава да излиза. Въпросът е тя да се „чува” и „вижда”.

Какъв съвет бихте дали на младите автори на проза?

Да помнят, че първият читател на един автор е самият той. И да пишат така, че да им е интересно на самите тях.

Какъв друг талант искате да притежавате?

Да бъда добър оратор.

Вашето определение за белетристичен талант? Каква е ролята на амбицията за реализацията на един творчески път?

Има най-различни дефиниции, които все пак се свеждат до формулата – талант, труд, характер – трите съставки на успешната реализация.

Вашите творби са пример за много позитивно приемане от страна на западната публика. В какво се състои спецификата и оригиналността на българските белетристични творби, с какво те са интересни за западния свят?

С една чувствителност, която западната публика е поизгубила.

Какво Ви кара да се усмихвате?

Това, че се правя на голям писател с това интервю.

За какво мечтаете?

За възможност да пиша.

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Женен, с две деца. Жена му Камелия Гърбева е лекар, специалист по вътрешни болести и ревматология. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ “Комуна”, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. “Сега”. Издал е седем сборника с разкази: “Четиво за нощен влак”/”Народна младеж”,1987/, “Конско евангелие”/Университетско издателство „Св. Климент Охридски”,1992/, “Ловец на хора”/”Христо Ботев”,1994/ - Годишната награда за белетристика на ИК “Христо Ботев”, преведена в Норвегия през 1997, “Клането на петела”/”Весела Люцканова”, 1997/, “Ези-тура”/”Балкани”, 2000/ - Националната награда за българска художествена литература “Хр. Г. Данов” и Годишната литературна награда на СБП, “Господи, помилуй”/”Жанет 45”, 2004/ - Голямата награда за нова българска проза “Хеликон” и “Всички на носа на гемията”/”Фама”, 2005/, сборник с 61 избрани разказа - Годишната награда на името на Георги Караславов, /2006 г./ В края на 2006 г. получи наградата за къс разказ “Златен ланец” на в. “Труд”. В момента на пазара е второто издание на „Всички на носа на гемията”(„Фабер”).

Интервюто направи: Наталия Николаева