Иван Вълев
Снимка: Ivan Ivanov
В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.
Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.
И нека погледът ти да ме пази от лъжи,
а твоят шепот крясъците да измести.
Главата си на рамото ми в унес положи
и не мисли за земни ядове и вещи.
Освен любов не мога нищо друго да ти дам.
А от живота още малко ми остава.
В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава.
3 Kоментара за сега ↓
VyacheslavPopov // 24 юни, 2008 //
Искам лично да поздравя двамата Ивановци - Иван Вълев и
Ivan Ivanov. Днес е летния Ивановден. Много хармонично допълване между фотография и текст. Бъдете живи и здрави и все така талантливи!!!
ivan valev // 24 юни, 2008 //
VyacheslavPopov, благодаря за поздрава и пожеланията!
VyacheslavPopov // 24 юни, 2008 //
Моето отношение към Ивановците и Еньовден - Летния Ивановден е по-специално. По-големият ми син се казва Иван и е роден на Еньовден. Носи името на моя баща, който също се казваше Иван:);) Както се казва в една българска поговорка ” - От кал де е, Иван да е”. Когато синът ми се роди живеехме cъс съпругата ми в студенско общежитие. Нямахме автомобил и късно вечерта на 23 юни с градския транспорт се озовахме в Майчин дом. А за връщане…беднотия… нямах пари за такси. Бяха други времена. Признавам си, че влязох през прозореца в една празна аудитория на Медицинския университет и прилегнал на седалките съм дремнал няколко часа. А сутринта отдидох да разбера за раждането.:):):)
Коментирай