Иван Вълев
Снимка: Yves Lorson
На гарата. Безцелно. Нямам билет за никъде. Полицаят ме оглежда. Не нося багаж. Само малко тъга в очите, но той не я вижда.
Кондукторката на влака за Панагюрище ме пита: “Ще пътувате ли?” Да, ще пътувам. Но не днес. И не за Панагюрище. “Откачен” – мисли си тя, а аз разчитам мислите й.
Пазачът на тоалетната ме подканя да пусна една вода преди пътуването. Аз му пускам жълта монета, но не влизам. Той се смее, но прибира стотинките.
Перонът е пуст. Оня, който утре ще убие жена си, вече се е качил в мотрисата за Хисаря. Бабата, която е била на преглед при доктор Делирадев, гълта хапче и надига малка бутилка “Девин”. Една ученичка, която ще слезе на гара Калояново, се оглежда в прозореца.
Идва диспечерът с червената шапка. Студено му е, подтичва и се шегува нещо с продавачката на сандвичи. Ако стигне до втори челен коловоз, влакът ще тръгне навреме. Дано не му се случи нещо непредвидено. Например да се спъне и да си удари главата в бордюра.
Влакът тръгна. Друг влак пристигна. Трети влак си стои на коловоза. Колебае се, защото неговият машинист още обядва в стола. Няма как – ще го почака. Докато чака, ръждясва. Влаковете обичат ръждата. И тя ги обича. Взаимност, каквато рядко се среща.
Напускам гарата.
Нали ви казах: днес няма да пътувам за Панагюрище. Полицаят пак ме оглежда. Вижда, че нямам багаж, но ме оглежда. Да не би да е забелязал опасната тъга в очите ми? А толкова старателно я криех…
5 Kоментара за сега ↓
vasilak // 22 юни, 2008 //
Мога ли да коментирам този разказ… би било безсмислено….ТОЙ няма нужда от коментар!! Той е достатъчно изразен и болезнено ясен… за хора, които могат да четат зад редовете!!! За останалите… все ми е тая… те нямат нужда от него! Браво на автора… и жалко, че носи такава душевност… Тя не дава щастие… тя е гарант за дълбока душевност, която често е в основата на един дълбокомислен и тъжен живот!!! Дано все пак не сам права….
Георгиеа // 23 юни, 2008 //
Толкова студено, че започваш да трепериш в тази жега. ЗАЩО?
ivan valev // 24 юни, 2008 //
vasilak, благодаря ти за задълбоченото четене! И не се притеснявай толкова за автора… Той е търсил определено внушение. И поне за тебе го е постигнал.
ivan valev // 24 юни, 2008 //
Георгиеа, въпросът “Защо?” към автора ли е? Ако е към него, ще отговоря така: защото животът ни сега и тук е студен.
И все пак се радвам, че съм те накарал “да трепериш в тази жега”… А не си останала равнодушна.
Д.Стоянова // 7 дек, 2009 //
Мъжът на гарата, някой ден ще отиде до Панагюрище и пътниците ще са други, но ще са и все същите …
Тогава пак ще е студено и болезнено, но ще е времето за Панагюрище …
Онова време с което въпреки тъгата в очите ще се сблъска онзи самотен мъж на гарата …
и тогава ще носи багаж, но едва ли ще е много …
онзи в сърцето му е по – тежък … него и на митница няма да засекът, въпреки контрабандното му пренасяне.
Полицаят пак ще оглежда пътника и пак няма да забележи тъгата в очите му …
Коментирай