Public Republic

Интервю с Ясен Василев

Здравей. Веднъж ме обвиниха в един сайт, че пиша, защото ми харесва. Каква би била твоята реакция, ако някой ти каже това?

Че това е първото и задължително условие за писане въобще. Писането (а и четенето) трябва винаги да се случват по вътрешна необходимост и да доставят удоволствие.

Имаш ли идея как поезията би променила глобалното затопляне на климата? Ако ли не – какво би направил ти, за да допринесеш за това?

Честно – нямам никаква идея. Но не е ли парадоксално – климатът се затопля, а отвътре ние глобално изстудяваме.

Участваш ли в някакви литературни движения? Кои? Харесва ли ти това и защо?

Не – по-скоро се опитвам да се заобикалям с хора (по възможност и приятели), които се занимават не само с литература, а с изкуство въобще – и почти винаги ентусиазмът и вдъхновението на един заразява и останалите – по този начин един литературен проект например - се обогатява с идеи и елементи от музиката, киното, театъра, изобразителното изкуство. Това е като едно връщане към първобитния синкретизъм на изкуствата – когато творчеството не е било индивидуален, а колективен процес.

„Когато часовниците се топят” започна като корпус от литературни текстове, вдъхновени от Гео Милев и Салвадор Дали (не само от тяхното творчество, но и от личността им), а впоследствие се разрасна с музикални, театрални и хореографски елементи – и се превърна в пърформанс.

Аз мисля, че поетът трябва да е вълк-единак. А ти?

Не мога да отговоря еднозначно – и да, и не. Самотата е важно (но не винаги задължително) условие за творчество – особено в такава интимна област, каквато е лириката.

От друга страна – общуването с други творци винаги е полезно и обогатяващо – един вид сверяване на часовника - получаваш мнения, оценки, критика, свежи идеи, виждаш какво вълнува и занимава останалите.

За „Делюзии” с Мина Стоянова писахме заедно – всеки мой текст беше отговор на неин или обратното – и дори написахме в съавторство общо стихотворение – два гласа, които звучат в един текст – експеримент, който не може да се случи ако си сам.

Кои български поети те оставят без дъх? Чии стихотворения знаеш наизуст?

Гео Милев. Комбинацията от уникален талант и невероятно силни характер и воля, която струи от текстовете му, просто няма как да не те остави без дъх.

Коя книга би чел много пъти без да ти омръзне?

„Иконите спят” – чета я постоянно и всеки път успявам да открия нещо ново – тя е неизчерпаема вселена, където всяка една отделна дума отеква в безкрая и препраща към безброй много значения. Не обичам безцелното многословие – изкуството е синтез – колкото по-малко думи, толкова по-силно внушение.

Кой би искал да е следващият публикуван в spoetry и в Public Republic автор?

Мина Стоянова, с която работихме по „Делюзии” – защото е лирик по душа – защото поезията тече през нея – и то не само когато пише.

Одобряваш ли графитите по стените на къщите и сградите из града? Защо? Какво според теб изразяват? Писал ли си някога поезия на нечия стена? Би ли имало смисъл?

Да. Времената се менят – с тях трябва да се променя и културата. Мисля, че във време, в което четенето (особено на поезия) е едно не особено популярно занимание, трябва да се търсят алтернативи за привличане на вниманието и интереса на хората – и графитите са един оригинален начин за поднасяне на изкуство – смятам, че много повече хора биха прочели едно стихотворение на някоя стена в центъра – отколкото отпечатано в книга или вестник.

Ясен Василев е роден през 1988, в София. Завършил 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”. В момента следва във факултет “Славянски филологии” на СУ “Св. Климент Охридски”.

Автор на проекта “Делюзии” - поезия и проза в диалог - съвместно с Мина Стоянова - представен в началото на 2008 на първата свободна сцена в “Хамбара”.
Автор на експерименталния пърформанс “Когато часовниците се топят” - представен в края на месец май 2008 в Аулата на СУ.

Интервюто направи Юлияна Радулова