Public Republic Art Studio

Мария Статулова: “Обичам да обичам”

17 юни, 2008 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с актрисата Мария Статулова

Mariq Statulova

“Мразя скуката на сцената и живота.”
Мария Статулова

Може би затова едва ли има друга българска актриса с толкова много лица и разнообразни превъплъщения в киното и театъра.

Още с първите си роли Мария Статулова се превръща в любима актриса на големите режисьори на България като Георги Дюлгеров, Иван Андонов, Николай Волев, както и на големите италиански режисьори: Луиджи Перели (2001), Братя Тавиани, с които снима в момента (2006). Познаваме я от филмите, получили признанието на българската и международната публика: “Авантаж”, “Иван и Александра”, “Покрив”, “Бъди благословена”, “Ева на третия етаж”, “Да обичаш на инат”, “Трака-трак” и много други.

Mariq Statulova

И като че ли всичко в живота на Мария Статулова има своя дълбок вътрешен смисъл – родена и израснала в Бургас – “явно в този град има нещо, което дава много на човеците – не знам дали е морето, дали е волната бохемска душа, която витае непрекъснато там…”, дъщеря на известния бургаски художник Иван Статулов, студентка на проф. Боян Дановски във ВИТИЗ, великолепно си партнира на сцената и в киното с най-добрите български актьори, съпруга на сина на Йордан Радичков – режисьора Димитър Радичков.

Мария Статулова

Все още съм под впечатление на снощния моноспектакъл на Мария Статулова в Хамбург по текст на Боян Папазов – „Надежда, Сляпата”.

Едно от най-силните и вълнуващи представления, които съм гледала в живота си.
И не само поради носталгията и преоткриването на дълбоката и мистична българска душа, разпъната между надеждата и отчаянието, полета и страданието, уловена в катарзиса и извисяването й.

И не само заради прекрасната роля, написана специално за Мария Статулова. И не само заради предизвикателството на трудния текст и виртуозните превъплъщения на актрисата в различни персонажи. А преди всичко заради артистичната и творческа аура на Мария, която притежава таланта да бъде истинска във всяка своя театрална и филмова роля.

В моето блицинтервю с българската актриса след моноспектакъла в Хамбург успях да усетя непосредствено лъчезарието и любовта на Мария към всичко – живота, хората и разбира се, сцената.

„Обичам да обичам” е посланието на Мария Статулова, а любовта е най-естественото човешко състояние, естествено като дишането и живота.

Natalie i Mariq Statulova

Какво е театърът за Вас?

От 1975 година играя в театъра – това са 33 години живот, моите години живот дотук.

Какви роли предпочитате да играете?

Както много драматични, така и много смешни. Обичам в комедията да има една сълза, а в трагедията – капка смях.

Кое е най-голямото предизвикателство за Вас като актриса?

Имах шанса и късмета да играя с Георги Слабаков, Гриша Вачков, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Невена Коканова.

Имате ли най-любими представления?

Да, Аглая от пиесата на Достоевски “Идиот”, Румяна от филма “Авантаж” на режисьора Георги Дюлгеров, героинята от “Покрив” на Иван Андонов. Всички роли си обичам.

В киното или театъра обичате да играете?

Влюбена съм в киното, живея в театъра. Удоволствието и от двете е несравнимо. Имах щастието да се снимам в италиански филми – на “Дело по съвест ” на Пирели, “Чифликът на чучулигите”на братя Тавиани. Това е голяма радост за мен, разтварям с е като бучка захар в море, върховно удоволствие е да играя в италиански филми.

Има ли роля, в която мечтаете да се превъплътите?

Да, в древногръцка трагедия, ролята на Касандра пророчицата. Чакам да се роди другият проф. Дановски.

Разкажете ни нещо за ролята си в моноспектакъла “Надежда, сляпата”.

Това е моето сърце и кръв. Още преди 30 години Папазов ми написа: “Драга ми Маро, това е само за теб”.

Гордея се, че тази пиеса е личен подарък за мен преди около 30 години.

Това е един невероятно тежък текст, представлението е час и половина, да се направи този моноспектакъл е едно изпитание. Понякога човек има нужда от човешко, женско самочувствие, за да приеме предизвикателството да сътвори тази роля. В нея съм вложила 50 години живот.

Какво е на-важно за Вас докато пресъздавате един характер на сцената?

Не спекулирам с работата си, трябва да съм до кръв истинска. Това въздейства на хората и само така мога да имам доверието им.

Каква роля бихте искали да направите в близко бъдеще?

Аз играя себе си, важното е да съм максимално искрена. Може би имам желание да направя един смешен образ.

Какъв компромис не бихте направили с Вашето изкуство и със себе си?

Досега не съм правила компромиси като този например да играя насила с някого. Няма и да направя.

Смятате ли, че хората в България продължават да ходят с удоволствие на театър?

Да, публиката се е върнала в залите, театърът става предпочитано удоволствие.

Как бракът Ви със сина на Йордан Радичков – с режисьора и издателя Димитър Радичков Ви импулсира в творческия Ви път?

Димитър е много критичен, аз се старя с всяка роля да бъда все по-добра и по-добра. Не искам да разочаровам нито него, нито себе си.

С какво бихте искали да останете в съзнанието на хората?

Искам да остана с усмивката си, обичам да обичам и знам, че това се цени.

За какво мечтаете?

За пътешествия.

Мария Статулова в Хамбург

Мария Статулова е родена на 13 .09. 1953 г. в Бургас.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1975) в класа на ученика на Брехт – проф. Боян Дановски..

Работила е в театрите в Кърджали и Ямбол. След това и в Сатиричния театър в София.

Член на Съюза на българските филмови дейци.

През 1976 е наградена за най-добър млад актьор от Съюза на артистите в България.

Съпругът й е известният режисьор Димитър Радичков.
Последните роли на актрисата – в комедията “Благородният испанец” от Съмърсет Моъм под режисурата на Велко Кънев в “Сълза и смях” и гастролна роля в “Маршрутка” на Елин Рахнев в Сатиричния театър.

Филмография:

Goodbye Hello – (2005), Откраднати очи – (2005), Без семейна прилика – (2004), Отвъд чертата – (2003) (TV), Пясъчен часовник – (1999), Дунав мост – (1999), Трака-трак – (1996), Жребият – (1993), Аз, Графинята – (1989), Иван и Александра – (1989), АкаТаМуС – (1988), Ева на третия етаж – (1987), Да обичаш на инат – (1986), Маневри на петия етаж – (1985), Златната река – (1983), Черно-бяло – (1983), Адаптация – (1981), Пришествие – (1981), Балът на самотниците – (1981), Дами канят – (1980), Кръвта остава – (1980), Черешова градина – (1979), Покрив – (1978), Бъди благословена – (1978), Авантаж – (1977), Последната дума – (1973), Очакване – (1975).

Сред театралните й роли са: Вела във “Вампир” от Антон Страшимиров, Аглая Епанчина в “Идиот” по Достоевски, Момичето в “Писмото” от Панчо Панчев – ДТ-Кърджали, Мария от “Полегати дъждове” от Рада Александрова – ДТ-Ямбол, Момичето в “Рейс” от Станислав Стратиев, Момичето в “Биволът” от Иван Радоев, Машенка в “И най-мъдрият си е малко прост” от Александър Островски, Жанет в “Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев, Гувернантката в “Леонс и Лена” по Георг Бюхнер, Дафна в “Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта” от Дарио Фо, Дъщерята в “Семейство Тот” от Ищван Йоркейн – Сатиричен театър, Невена в “Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев – ДТ-Ловеч, Студентката, Съпругата, Майката във “Вавилонската кофа” от Иван Голев – Театър 199, Карен в “Похапване с приятели” от Доналд Маргулияс – копродукция на ДТ-Хасково и Сатиричния театър. От 2001 г. е в трупата на Народен театър “Иван Вазов”, където по-главните й роли са: Контрольорката в “Самолетът беглец” от Камен Донев, Надежда в “Надежда Сляпата” от Боян Папазов, Елена в “Топлината през ноември” от Яна Добрева.

Носител е на множество театрални и филмови награди за ролите, сред които са: награда на САБ за най-добър млад актьор за ролята в “Писмото”, “Аскеер 1996″ за ролята във “Вавилонска кофа”, наградата за най-добра женска роля на Фестивала на малките театрални форми “Враца 1996” за “Леонс и Лена”.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Снимки: Владимир Гусев и личен архив на Мария Статулова

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Angie // 18 юни, 2008 //

    Мария Статулова е изключително талантлива българска актриса, гледала съм я в много представления на Сатирата и Народния и винаги е различна, това се казва талант. Поздравления за нея и интервюто!

  • La Luna // 20 юни, 2008 //

    Подписвам се с две ръце под всичко казано дотук за невероятната Мария Статулова, тя е актриса от световна величина! Поздравления за истинското интервю, което я разкрива и изразява добре. А изречението “Обичам да обичам” е просто съвършено!

  • mariana toncheva // 30 май, 2010 //

    много я харесвам, също ще кажа, че изречението “Обичам да обичам” е много силно и показателно, ще се стремя да си го направя девиз

Коментирай