Николай Атанасов
Снимка: melolou
Той преследва пеперудите в Борисовата градина,
но не може да прибере у дома никоя от тях,
не може и дума да става пред родителите.
Все повече го измъчват тайните му бягства
и продължава да пропилява времето си
в преследване на съвършения екземпляр.
Отдавна е загубил представа какво търси,
знае само, че нищо не може да го задоволи,
и най-красивата пеперуда винаги се изплъзва.
Докато един ден внезапно го връхлети
и съдбовната им среща сложи край
на разочарованията от вечния лов.
Съвършено обагрената пеперуда Монарх
с хипнотизиращи хитинови извивки
ще разтвори мощните си крила над него,
ще се спуснат по тях мълниите на вените й,
в които тече заразно мляко, и дългият й хобот
ще се впие в устните му, за да ги пресуши.
1 Kоментар за сега ↓
Pink // 18 юни, 2008 //
Мисля си каква съвършена метафора е намерил Николай за вечната жажда и търсене, но и за метаморфозите в човешкия път. А и темата за красотата е интерпретирана изразително и въздействащо.
“Отдавна е загубил представа какво търси,
знае само, че нищо не може да го задоволи,
и най-красивата пеперуда винаги се изплъзва.”
Коментирай