Румена Шиндлер-Коларова

Снимка: nicolevity
Когато най ми липсваш,
на гарата отивам.
В най-тихия ъгъл се свивам
и чакам да дойдеш.
Пристигат влакове разни;
очаквам всеки с надежда,
ала вагоните все празни са –
в тях само аз се оглеждам.
На гарата чакам
от сутрин до вечер.
Посрещам все тебе, далечния,
изпращам все
надеждата, вечната.
Стихотворението е наградено с отличие на Седмия национален конкурс за поезия “Искри над Бяла – 2008”









0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай