Public Republic Art Studio

Вътрешната стая или да останеш насаме с душата си

14 юни, 2008 от · 3 Коментара

Румяна Емануилиду за книгите на Керана Ангелова

Margarita
Снимка: Mike9Alive

Имах щастието да бъда издател на двете книги на Керана Ангелова – романът „Вътрешна стая” и стихосбирката „Катокала – името на пеперудата”, които тя написа паралелно през 2004-2006 година.

Преди време нарекох Керана Ангелова моя духовна сестра, защото такава я усетих. Определението дойде спонтанно и от само себе си, когато прочетох книгата с първите й повести „Зана. Папазини”.

Отнесох първо ръкописите й на Христо Фотев. След като ги прочете, той пожела да й предам тези думи /заедно с препинателните знаци/ и издателят Анго Боянов ги написа на корицата на книгата й:

„До Керана Ангелова: Зана!…
Как да ти благодаря за прекрасното възпоминание, сестро?!
Чисто, строго и достолепно!
Като нестинарски танц!
Зана… Опитвам се да ти благодаря!
Твой: Христо Фотев!”

Лично аз прочетох книгата в най-подходящия момент от живота ми, когато това ми е било необходимо. Три пъти я препрочетох за три нощи, започвайки всеки път отначало. Това, което беше в повече събирано в мен, преливаше. После всичко се изравни и аз имах силите да продължа да живея. В най-буквалния смисъл.

За това как да благодаря на писателката, аз…

Голяма беше изненадата ми, когато разбрах, че Керана е държала ръкописите на повестите в чекмеджето си повече от 14 години, преди да може сама да ги издаде.
Затова, когато написа романа „Елада Пиньо и времето”, аз взех листите й още топли и ги занесох в издателство, помагайки й да го издаде. Нито тя, нито аз мислехме за награди и критика, които буквално се изсипаха за една година време.

Белетристична книга на годината – награда на Сдружението на българските писатели; Наградата на името на голямата българска писателка Блага Димитрова, връчвана от Форум “Българка”; “Пегас” – литературната награда на Община Бургас; наградата на читателската публика в конкурса, организиран от Фондация “Вик” / в този конкурс романът „Елада Пиньо и времето” е единствения, номиниран едновременно от жури и публика/; номинация за наградите на името на „Христо Г.Данов”…

Не се уморих да убеждавам Керана, когато научавахме за наградите, а тя се съпротивляваше на подобна публичност, че книгата вече не е нейна, тя е като едно дете, което просто поема пътя си и тръгва по света. Наградите са за нея, за книгата. И както майка се радва на успеха на детето си, така и Керана искрено и чисто изживя радостта от успехите на „Елада Пиньо и времето”.

“Елада-Деспина-Пиньо” е образ на живота, разбран като чудо… Изненадата, невероятното свързване между образ и мисъл, смелите символични решения са между най-добрите му страни. Читателят попада в един свят-приказка, затворен в логиката на частната митология, където преживява чисто естетическо наслаждение от неизчерпаемите, пъстри, въодушевени хрумвания на текста. Стилът е философски лиричен. Една красива книга…”

проф. Милена Кирова – литературен критик

“Много рядко се явява такава литература. Има една уникалност, стил, образен свят – всичко в нея ме впечатлява. Не по външни белези, а по духовност. Какво силно въздействие е един уникален автор!”

Юлия Огнянова – режисьор

Как е могла толкова етноси да събере на едно място в романа си “Елада Пиньо и времето” Керана Ангелова! Наистина, докато не се премахнат тези неща: ти си от друг етнос, ти си от друга вяра – тези прегради, човечеството няма да бъде щастливо и светът няма да е спокоен и нормален! Керана Ангелова е успяла тази толкова актуална теза да я защити блестящо!!!
И страхотни образи, страхотни!!!
Този роман е готов сценарий за кино! Бях млада,
когато направих Майка Кураж – останах си най-младата изпълнителка на тази роля в света. Но сега искам да бъда една от героините на Керана Ангелова!!!

Димитрина Савова, актриса

Впечатлена съм от богатото стилистично многопластово изразяване, от сюжетните линии, които са оригинално преплетени и от фолклорните влияния в романа “Елада Пиньо и времето”.
Не познавам друг български автор, освен Керана Ангелова, който да е под влияние на течението “магически реализъм” – още повече в такова уникално българско проявление!!!

Саша Радева, литератор

„Романът „Елада Пиньо и времето“ е един повод да се замислим за времето, в което живеем и за мисията на човечеството. Той издига след себе си една Вавилонска кула, но на разбирателството!

Радвам се на неговата завършеност и на това, че намира отзвука на своите послания.
Романът “Елада Пиньо и времето” не може да се преразкаже, но горещо може да се препоръча да бъде прочетен. Той е една много сложна метафора, преплитане на пластове от времето, спомените и идентичностите ни!… Във всички случаи е белетристика над времето и пространството, съединяваща миналото с бъдещето.”

Георги Коритаров – журналист

Книгата на Керана е живот с аромат на българска земя. Героите са птици – изпратени от Бога, за да бъде Керана и да пребъде Поезията.

Когато чета (защото още я чета като магия, която не искам да си отива!) тази книга, не забравям да се усмихна на себе си – да се поздравя за времето, което сама си отделям. Между редовете на тази книга съм аз, времето, за което пише Керана, е детството, което се връща при мен – мирис на сено, достигнало до одаята на баба, където тя ми правеше палачинки. Навън в смеха или греха на Хрисула чувам песента на селското ни поточе и чирикането на августовските
лястовички, които си играят с робата на есента.

Книгата на Керана ме кара да се чувствам толкова в себе си, че се обиквам – грешна, поетична, босонога, желаеща, ласкава и палава. Като водите на Тунджа.
С книгата на Керана пътувам до България и се връщам на сън. Сън, от които черпя сили да съществувам в тази чужда земя.

Светла Драгозова-Йорданова, Балтимор

Това са малка част от мненията за романа, на които аз съм се натъкнала или са били споделени с мен и в публичното пространство. Интересът към книгите й за театрализиране или за филмиране не закъсняха. Не един творец е завладяван от тях, но предизвикателството е много голямо…

Когато вече държах в ръце последни две рожби на Керана, аз не знаех дали да се боя или двойно повече да съм щастлива, че имам не само духовна, а небесна сестра. „Вътрешната стая” – вторият роман не беше отстъпление назад, както често се случва /и е човешко/. Той е нещо още по-значимо, като крачки в Космоса на писателката. Ако «Елада Пиньо» е книга за Времето, то «Вътрешна стая» е книга за Вселената. От която душите ни /а не телата/ са частици.

Влязох във Вътрешната стая и не излязох от нея два дни, а ми се искаше и повече. Явно, нуждата ми е била по-голяма. През това време преживях странни неща. Усещането, което изпитвах се покрива с това, което и режисьорката Юлия Огнянова сподели, след като прочете „Вътрешна стая”. Нещо в смисъл, че докато е чела книгата, е постигнала разбирането за щастие!

Тя каза още: “В писането на Керана се чувства освен личен опит някакъв друг, бих го нарекла древен опит. Книгите й може да чете само читател, който има възможност да го направи: не толкова усилие му е нужно, а подемна сила. И ще получи от романите ти според своята вместимост. Когато ги чете, човек губи сякаш земното притегляне, те го принуждават да се отдели, той лети!…”

Заради това усещане, тя се обърна към авторката със: „Скъпа ми, скъпа ми, скъпа ми, Керана! Заради твоята трепетна чувствителност, аз изпитвам коленопреклонност. Не просто поклон ти правя, аз съм коленопреклонна…”

Ако Юлия Огнянова е изпитала всичко това, докато чете книгата, кой има право да й го отнема?
Ако други читатели са видели себе си в книгите и като такива са се обикнали, то кой има право да ги обвинява за това?

Ако аз съм се почувствала погълната от някаква странна центрофуга и около мен извираха вече познати събития и образи, които се оказваха преживени неслучайно и не можех да се откъсна от тях, докато не стигна до Смисъла, то някой може ли да го измести това усещане от мен?

Ако Керана е била в същото почти трансово състояние, докато пише романа, то някой може ли да й отнеме тази „мисия”?

Нито аз изучавам eзотерика, нито Керана се е занимавала някога с нея, за да анализираме в този смисъл подобни явления. Тя казва понякога, че е превърнала по-скоро мечтите си в своя религия. Иначе някои критици определят романите й като „магически реализъм”. Без да смятам, че това е някакво клише, аз също мисля, че в известен смисъл това е подходящо определение за тях – в смисъл, че докато ги четеш хем става някаква магия, хем това се случва с реалния читател /с мен също/ в реално време. А иначе – друго е подходящото определение за тях – просто там, в романите й, думите носят магия…

Аз дори не знаех дали на такава книга трябва да се направи премиера. Защото, всеки трябва да остане сам с книгата и сам със себе си.
Това е като да останеш насаме с душата си.
Или да се срещнеш с нея.
Тогава изживяванията са различни…

Румяна Емануилиду– журналист, издател

Roman Керана Ангелова е автор е на стихосбирките: „Лято“, „Подземна река“, „По-беззащитни глухарчета“, „Катокала“, на повестите: „Зана“, „Папазини“ и на романите: „Елада Пиньо и времето“ (2003) и „Вътрешна стая“.
Романът “Вътрешна стая” (2006) излезе в издателство “Знаци” и е носител е на наградата “Пегас”, номиниран за наградата “Хеликон”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • anna maria // 14 юни, 2008 //

    Впечатлена съм и развълнувана от прочетеното дотук за творбите на Керана Ангелова, интервюто с нея също е искрено и силно, предизвиква към друг, по-мъдър поглед към света, по-великодушен.

    За съжаление не съм чела нито повестите, нито романите на авторката и ще бързам да наваксам пропусната среща с прозата на Керана.

    Успехи на писателката и вдъхновение!

  • Victor // 14 юни, 2008 //

    Аз също така като издателката Румяна Емануилиду, смятам, че Керана Ангелова е един от най-интересните и оригинални български съвременни автори на проза. Мога само да препоръчам да прочетете нейните произведения, много са силни!

    Пожелавам на г-жа Керана Ангелова да продължава да радва читателите с творбите и индивидуалния си талант на неповторим разказвач!

  • troha // 12 окт, 2008 //

    Е, Кети, аз съм те чела и наистина мога да се съглася с най-доброто, казано за книгите ти! Всичко излезе така: и за кинематографичния рисунък, и за вкусния език, и за сетивния стил. Надявам се вече да си си/ми повярвала. Обичам те!

Коментирай