Public Republic

Интервю с младия композитор и музикант Станислав Додов

Станислав Додов е роден на 13 май 1989 година, зодия телец. Завършил средното си образование в 22 СОУ “Г. С. Раковски” и му предстои кандидатстване в СУ, специалност – психология. Има участия в социално насочени проекти като обучава връстници към програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” и Y-Peer към UNFPA (Фонд за населението на ООН).
Занимава се сериозно с музика от 2002 година, а с композиране от 2004.

Ето какво разказа младият композитор за себе си:

Първият ми досег с музиката беше, когато в трети клас, вследствие на причини, които не помня, се записах в хор “Бодра смяна”. Дори не се надявах, че ще ме одобрят. Пях там няколко месеца. Като че ли това беше нещо, което в 8 – 9 -10 клас ме подтикна да пробвам пеенето си отново и така започнах да се изявявам в група. Бях в една, после във втора, в трета…

Тези смени се дължаха на несериозност от страна на другите членове на бандата. Имах голямо желание нещата да потръгнат, но това така и не се случи и не само, че нямах никъде участие с тези групи, ами и те се разпадаха доста бързо.

Това разочарование от неуспешната работа в екип (което е условие номер едно, за да я има една група) някак спонтанно ме отведе по пътя на индивидуалните занимания с музика, с композирането.
Първите ми съвсем неосъзнати и плахи стъпки в тази област бяха през лятото на 2004, когато започнах да се занимавам с аудио софтуеър. От тогава досега се старая да уча все повече и да се развивам максимално пълноценно.

Нямам никакво музикално образование, правя всичко по усет. По отношение на композирането се считам за перфекционист и продължавам да се самообучавам. Не смятам да се отказвам.

Като участие и част от автобиографията ми мога да спомена настоящата ми работа по една уникална българска онлайн игра, за която имам много очаквания. В нея участвам като композитор. Siyal е изцяло български проект за MMORPG (Massive Multiplayer Online Role Playing Game), разработван от екип млади хора.

Ще бъде оригинален в много аспекти и първи такъв в България. Саундтракът тепърва ще се композира, защото сме още на етап, в който на преден план са други неща, които трябва да са налице, за да я има и музиката.

Засега се събират концепции и прочие и е готово само едно парче, което ще бъде за главното меню - gadabout – Feats Are Calling. Официалният сайт на Сиял в момента търпи преустройство и качване на нова данни, интересен е форумът . От този адрес може да се свали клипче, показващо до какъв етап сме стигнали.

А това е част от разговора ми със Станислав Додов:

Каква музика обичаш да композираш?

Общо казано – симфонична музика, доколкото това ми е по силите. По-конкретно и по- широко позната е като саундтракова и е тази, в която открих най-много изразност.

Кое те вдъхновява при създаването на една музикална творба?

Понякога може да е конкретна и ясна идея за нещо, която бавно, но сигурно зрее, за да вдъхнови накрая емоция. Понякога може да е просто упражнение, което, ако се развие, поражда отново емоция и… емоцията е всичко! Банално, но факт. Музиката, изкуството, идва от и за нея. Така че, ако тя се появи, независимо как и защо, вдъхновението също го има. Просто е важно доколко си развил сетивата си за тази емоция.

Имаш ли любими композитори или изпълнители?

Един куп. От Вивалди до Лист, от Вагнер до Орф. Съвременни композитори – Джон Уилямс, Енио Мориконе, Вангелис, Майк Олдфийлд, Джери Голдсмит и още много.
Групи – Beatles, Pink Floyd, King Crimson, The Who и още стотици малко известни съвременни, а и не толкова, банди на ъндърграунда.

Трудно ли е за млад композитор като теб да се наложи като автор на музика в България?

Доста трудно, да. Можеш да пробваш да се наложиш, едва когато си достигнал едно достатъчно високо ниво, колкото и субективно да е това, за да се чувстваш готов да се провикнеш „Аз съм тук и смятам да ви покажа какво мога!”.

А достигането на това ниво е свързано с много, много време и средства, с които малко хора разполагат (разбира се, ако вече имат таланта и са положили достатъчно много труд).

Когато се “провикнеш”, тогава започва „налагането”. А дотогава или учиш и се развиваш, или никога не достигаш този момент. За съжаление, понякога обстоятелствата те смачкват. Надявам се това да става все по-рядко.

Какви са творческите ти планове и стремежи?

Повече стремежи, по-малко планове. На този етап просто искам да се развивам и когато се почувствам достатъчно „узрял” композитор, едва тогава ще посмея да кроя планове.

Стремя се не към популярност, а към това един ден някой да каже „Ей това парче го е правил той и много го обичам!” Няма значение колко ще са тези
хора, искам да оставям у тях чувствата, които съм изпитал някога, да запечатвам мига на вдъхновението в мелодия и тя да достига до хората.

С какво обичаш да се занимаваш през свободното си време?

Вечер, след 9 часа, обичам да запаля свещите в стаята си, да си пусна нещо леко и ефирно, да си налея бира и да не мисля за твърде много работи. Иначе обичам да съм сред приятелите си и най-вече с приятелката си.

Какви книги обичаш да четеш? Любими автори?

Фентъзи книгите на Тери Пратчет, Робърт Джордън, Толкин, фантастиката на Айзък Азимов и Артър Кларк, хоръра на Лъвкрафт и разказите на По – все автори, пишещи за това, което не е реалност, което не е настояще. Реалността никога не е достатъчна, емоцията изисква повече и по – богати светове, поне за мен.

Би ли пожелал нещо на читателите на Pubic Republic?

Пожелавам много емоции, но повече положителни и най-вече – да слушат много музика, защото тя учи как да чуваме себе си и света наоколо.

Повече за Станислав можете да научите чрез профила му в SONIC – BANG /портал за нова българска музика/.

Музика на Станислав можете да чуете на следните адреси:

• The Breaking
• Centuries
• Morana
• Helen

Станислав поддържа и собствен блог.

Интервюто направи: Албена Попова