Станислава Станоева
Снимка: Simon Grossi
миналото
продължава да живее в мен
и ме заобля като камък
свива дните
и проточва нощите
куклите ми остаряват
искам да съм с хората които си отидоха
вместо да си тръгват
искам да остават
но така съм уморена от сегашното
с неговите гилотини
пъзели
къщата на мислите е хаотична
нямам сили да подреждам хронологии
и годините валят
затрупват ме
под дебелите си снежни корени
на върха на този свят се качвам
птици от хартия пускам да излитат
вятърът ги разпилява между хората
върху тях написах
връщам се
4 Kоментара за сега ↓
Didkata // 12 юни, 2008 //
Какво уникално завръщане, много е хубаво, усетих го дълбоко в себе си с цялата му категоричност. Благословени са умеещите да се завръщат в себе си.
Stasja // 13 юни, 2008 //
хубаво е да намериш човек, който да те прочете с разбиране
благодаря!
Bon Vi // 14 юни, 2008 //
Добро е, но мисля че повечето творци се придържат към сивия, плосък стереотип на ежедневието…
Stasja // 16 юни, 2008 //
да, прав си, въпросът е да го интерпретираш по различен начин
Коментирай