Public Republic

Роза Боянова

Споменът може да открадне твоята днешна самоличност, както мечтата краде настоящето ти, без да придвижва времето по-бързо до себе си. А ти си крадецът на време, който пребивава във всичките му същности и измерения и го крие в бръчките, в умората, но и в опита, в сигурната ръка на таланта, в значението на страшната дума съдбовност.

Благодаря на съдбата, че срещна биографията на Румен Михайлов с моята, че преплете творческите ни дебюти и ни направи приятели завинаги.

За първи път открих художника в две рисунки – маслен пастел върху амбалажна хартия, закрепени фриволно – без рамка и стъкло на една изложба в Шумен. Беше незабравимо усещане: портретите на две жени стояха като метафоричен остров извън времето и пространството, далеч дори от автора си – съществуваха така естествено в своя художествен свят – самодостатъчни и завършени. И беше истинско предизвикателство да поискаш да ги притежаваш.

Сега, 23 години по-късно, единият „Портрет на дамата в зелено” е у дома, а Румен Михайлов ми е гост, с кола натоварена с рамкирани от Наско картини за предстоящата Варненска изложба.

Румен Михайлов е отново верен на себе си: Подготвя експозицията си специално за Галерия „Актив Арт” и както винаги започва отначало – прави скулптурите и живописните платна, знаейки точното им място в изложбената зала, подреждайки внушенията и усещанията си за света, цялата сила на творческия си дух – без да се съхранява за следващата изложба, без да добавя някоя изостанала от другаде картина или пластика. Затова всяка нова негова изложба е различна и е по-високо стъпало в творческото му изкачване към съвършенството на формата, към проговарянето на душата.

И така е било от първата самостоятелна изложба (Простете ми суетата, но тя се нарича „Рисунки по стихове на Роза Боянова”) до последната - „Вертикални разсъждения”, всяко представяне на Румен Михайлов е изключително.

То е низ от послания, по-висши от предишните. Авторът се е изолирал от злободневието и еднодневките. Неговите теми са вечни, образите – обобщаващи, внушенията – мащабни, въпреки, че по-често са въплътени в малки скулптури.

А творческият акт е начин на живот при Румен Михайлов. Символи и митове оживяват. А свободата на духа тържествува в красотата на формата, в изящната извивка на движението, в мига, превърнат във вечност, защото е уловен от топлата ръка на художника и вече няма да отмине.

Дори портретите на Дон Кихот да присъстват и в други изложби, те носят различни внушения и нюанси и никога не се повтарят. Те са в развитие, но винаги покорни или вглъбени в своя измислен, може би по-съвършен свят, в който силата и правдата са по-категорични, по-ясни за тълкуване.

Човекът-птица може би е Богът на Луната Тот, може би – не, но с цялостното си излъчване подсказва превеса на природата (птицата) над човека с недовършени, несъвършени форми.

Когато птиците са две (в „Песен”) устремени след гласовете си, те излъчват изящество и красота, граничеща с мечтата.

Пегасите на Румен Михайлов са символно изразяване на творческия възход, на стремежа към божественото.

Неговият Арлекин балансира между реалност и изкуство, стъпил върху земното кълбо – той държи в ръка сферата на своя свят, който повтаря геометрията на духа му.
Силата и свободата са в едно цяло.

Бикът – символът на силата и мъжката красота в творчеството на Румен Михайлов, носи и една обреченост – несъразмерност на могъществото, може би несъразмерност на таланта, който все е неудовлетворен от постигнатото. Затова бикът е устремен към кървавото наметало или колелото на строшената колесница, което е спряла предизвикателното си въртене…

Човекът с наметалото - крило на пеперуда - в изящен танц на подиума на показността демонстрира изящни движения - при него красотата е самоцел.
И Кентавърът с клоунска шапка, генералски еполети и шахматен гръб търси реални тълкувания днес. Птицата Феникс, излита от развалините на разрухата – една вечна мечта на човечеството от пепелта да се роди отново.

Румен Михайлов ни задава и гатанки: Върху пиедестала на черно кълбо две фигури в страшна близост, сътворяват ли света отново, или са останали сами след потопа?…
Хвърчилото и мечтата на човека да се люлее на опашката му, да държи въженцето на надеждата, да тича след нея и ако е възможно - да я управлява.

А човекът с островърха шапка и прободна рана в областта на сърцето е обърнал лице към пиленцето (може би на щастието) върху рамото му, не към болката… Болката е само част от живота. И тя ще отмине. Но дали изкуството е вечно?

Сега, когато вече няма авторитети и свободата има малки и тънки измерения, изкуството издига духа до пределите на човешкото и по-високо – до божественото в човека – нещо позабравено отдавна.

Героите на Румен Михайлов носят натрупвания от историята, литературата, изкуствата и сега са нов прочит, новаторски поглед и друг ъгъл на виждане на вечното и мястото на човека в него.

Румен Михайлов е роден на 10.Х.1956 г. в Шумен. Възпитаник е на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Живее в Шумен и работи в областта на малката пластика, монументалната скулптура, живописта, рисунката и акварела.

От 1984 г. до сега има десетки самостоятелни изложби в София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, в родния си град. Авторските му експозиции в чужбина са в Салона за интернационално изкуство в Марсилия, Франция(2006 г.), Галерия “Papyri”през 1992 г. в Берлин, Германия, Зала „Сорос” в Бишкек, Киргизия (2003), две галерии в Холандия през 1998 г., в Бизнес-клуб в Люксембург, 1996, Галерии в Чикаго, САЩ през 2003. Следват участия в колективни изложби в Прага, Париж, Лондон, Братислава, Виена.