Public Republic търси сътрудници
Проектът Public Republic Art Studio
Public Republic my-art page header image

Хартиен човек

11 юни, 2008 от Boyko Lambovski · 7 Коментара

Бойко Ламбовски

Hartien chovek
Снимка: PhillipWest

На Норберт Рандов

Хартиеният човек ходи.
Хартиеният човек пише.
Хартиения човек често
го мокрят дъжд,
бира
и сълзи.

Хартиеният човек пребивава
в относителна безтегловност.
Духнат от вятъра даже
се прави на хвърковат.

Смачкан, хартиеният човек
става на малка топчица.
Може да бъде глътнат
и от хора,
и от закон.

Но когато се заизправя
в целия си хратиен ръст -
става голям и тънък,
много голям и тънък!

Тогава леко го лизва
любовната вощеница
и ето - настъпва празник
за цели осем секунди!

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Статии с близка тематика ↓



7 Kоментара за сега ↓

  • Катерина // 11 юни, 2008 //

    Чудесно стихотворение! Благодаря.

  • mislidumi // 11 юни, 2008 //

    Хубаво, хубаво е!

  • Stasja // 11 юни, 2008 //

    супер!!! :)

  • veleka // 11 юни, 2008 //

    чудесна поезия!

  • Ljastoviza // 11 юни, 2008 //

    Много, много хубаво!

  • Nikolay // 19 юли, 2008 //

    Наистина много сполучливо стихотворение - технически изпипано и въздействащо.
    Не съм съгласен обаче с някои от идеите в него. Хартиените хора не горят само осем секунди и не са толкова безобидни, колкото в това стихотворение.
    Ще дам пример: Българските “националисти” на Боян Расате цитираха Вазов и Ботев, за да оправдаят насилието над гей парада, който се състоя на 28 юни 2008 в София. Един век след написването им, Ботевите и Вазовите стихотворения продължават да имат влияние върху хората, този път по най-потресаващия начин - като вдъхновяват насилие.
    Т.е. идеята на това стихотворение, че литературата няма влияние върху поведението на хората, мен лично ме смущава, защото много добре помня как цял живот мозъкът ми е бил промиван с “патриотизъм” и “родолюбие” посредством класическата ни поезия в учебниците. Ботев и Вазов са автори, които са ме възпитали да вярвам, че мъжеството означава физическа сила, отстояването на християнски “ценности”, убиването на турски врагове и т.н.
    И така политическата независимост на литературата се оказва една лъжа, която литературната критика проповядва, за да запази централното място в литературния канон за белият хетеросексуален мъж и угодните за властта му “ценности”.

  • troha // 12 окт, 2008 //

    Стихотворението е умно и находчиво. Просто си е точно. Бойко си пише бойко / в творчески смисъл !/

Коментирай