Валентин Дишев
Снимка: Yves Lorson
1.
И не във
крясъка
е силата -
край мене ромони реката.
2.
И не на
камъка е
вечността -
сред зъбите ми скърца пясъкът.
3.
И не
страстта
изостря сетивата -
намигна ми прелитаща светулка.
4.
Несподелимост
е
нощта
на думите.
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
10 Kоментара за сега ↓
La Luna // 7 юни, 2008 //
Харесвам поезията на Валентин Дишев, който освен талантлив поет е и много духовен и извисен човек. Срещите на “Глоси”, за които прочетох с интерес и електронното издание “Глоси” са част от многото доказателства за това. Радвам се, че “Public Republic” и “Глоси” са приятели. Успехи и много енергия в осъществяване на бъдещите планове за двата проекта!
Victor // 8 юни, 2008 //
Онова, което един мъж може да научи до една истинска жена:
“И не във
крясъка
е силата -
край мене ромони реката.”
Силен стих! И нежен…
mislidumi // 8 юни, 2008 //
Това, което казва La Luna е абсолютно вярно и аз също така мисля.
Мога да добавя само, че Валентин е майсторът на мини-стихчетата на български. И се радвам искрено, че се срещаме с него и на това поле тук.
Петя с усмивка
lussi7 // 10 юни, 2008 //
Как опровергава крайното усещане думичката “несподелимост”
Няма друго за споделяне - докосването винаги е миг…
Красиво споделени открития!
Alberta // 10 юни, 2008 //
Силно!
Dishev // 13 юни, 2008 //
… освен да ви благодаря. С подарък:
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=2516.0
mislidumi // 13 юни, 2008 //
Dishev, това вече го знаем и харесваме. Друго, друго дай
Dishev // 13 юни, 2008 //
Не мога, Петя, защото:
От хиляди значения,
от хлъзгане
и хлипане,
от хунски
крясъци,
хилеж
и
хули,
хохот,
хорски
мнения,
и плаване
в подвижни
пясъци,
от
пулене
във похот
или походи…
Почивам си
от думите -
прегръщам ги.
П.П. Това е и намигане, защото вчера си призна, че “центрираните” текстове те разсейват… но пък точно този е познат точно така.
anna maria // 13 юни, 2008 //
Много красиво е всичко и това летящо и живо общуване. Приятели, чувствам се страхотно! Специални поздрави на Валентин Дишев, един нежен и мъдър поет! Нека вдъхновението да не те напуска никога, Валентине!
mislidumi // 13 юни, 2008 //
Dishev,
и благодря!
ей и това е много добро - спираловидно. Пясъчен часовник. Виждам как си почиваш. Все пак има разлика между различните центрирани текстове. Този тук си е и центриран и като съдържание. Ей ти намигвнане
Коментирай