*За индианците от племето Хопи Сус-тос е болестта, от която страдат хората, които напускат родния край и се заселват на нова земя.
Снимка: Стефан Андреев
Сус-тос е болест, която те кара да не искаш нещата, които искаш.
Сус-тос те кара да не искаш да мислиш за нещата, за които искаш да мислиш.
Кара те да не искаш да говориш с приятелите си.
Кара те да не искаш приятелите си.
При тази болест живееш в орехова черупка
и изразходваш всичките си сили да я държиш затворена.
Когато боледуваш от сус-тос не искаш да се събираш с хора.
Когато боледуваш от сус-тос не искаш да си сам.
Когато боледуваш от сус-тос си позволяваш само радостта от работата.
Носиш ключа за офиса си като орден.
Сус-тос е болест, която те кара да работиш всяка секунда от всеки ден.
Сус-тос те изпълва с депресия през почивните дни.
Когато боледуваш от сус-тос, не можеш да видиш красотата в градовете и хората.
Когато боледуваш от сус-тос, не искаш да видиш красотата в градовете и хората.
Сус-тос е болест, при която различни части от теб живеят на различни места.
Кара те да се местиш от едно място на друго,
въпреки че всички места ти се струват еднакви.
При тази болест не си обзавеждаш апартамента.
Ядеш само пица.
Сус-тос те кара да ядеш торта, когато искаш хляб.
Когато боледуваш от сус-тос, се страхуваш да бъдеш щастлив.
Когато боледуваш от сус-тос, се страхуваш.
Красотата ти се изчерпва.
Когато имаш сус-тос се чувстваш подтиснат от временност.
Надяваш се, че нещо ще се промени.
Нямаш представа какво.
Сус-тос те кара да се надяваш, че големи трудности ще те споходят.
Кара те да се състезаваш с всички.
Кара те да надбягаш себе си.
Сус-тос те кара да се чувстваш сякаш живееш живота на някой друг.
Някой обикновен.
Някой, който иска да придобие важност.
Някой, който иска да е някой.
Някой който иска да преуспее.
Да превземе света.
Някой, който е ужасéн от мисълта, че това е всичко.
Някой, който не иска да се ядосва за нищо, но се дразни от това.
Кара те да търсиш доказателство, че всичко това си е струвало.
Можеш да предскажеш всеки ден до края на живота си.
Имаш чувството, че живееш като насън.
Сус-тос те кара да не се харесваш.
Сус-тос те кара да се надяваш, че скоро ще умреш.
Чувстваш се като загубил майка си.
Чувстваш се като че ли си се преместил при новата съпруга на баща си и сега се опитваш да свикнеш с нейното готвене любими цветове и дрехи, забелязваш как тя не ти запазва най-доброто резенче диня и ти се налага да ядеш бързо от общата паница.
Катерина Стойкова
7 Kоментара за сега ↓
marteniza // 7 юни, 2008 //
“Когато боледуваш от сус-тос, се страхуваш. ”
Когато вождът на пемоните, Синът на Ягуара, почина от инфаркт на Международния конгрес на индианските общности в Торонто /и такъв има/, съплеменниците му бяха покрусени и направиха всичко възможно да приберат тленните му останки за нула време. За тях най-голямото наказание е духът на пемона да остане да броди далеч от враждебната и дива за чужденеца, но родна за тях джунгла. Макар че пемоните на юг сърбат попарата на “акултурализацията” от “не-” и дори “анти-англосаксонска” паничка. Стига буквализъм. Дори ако Търсещите промяната всъщност са най-дръзките /а те често сА/,
“Миролюбивият народ” /както се превежда hopi/първа генерация няма никакъв шанс. Синдромът затихва чак в следващото поколение. За да се появят други sustos /страхове/ и свои собствени кашлици /sus toc(es/, болести и демитологизиращи опитности. Харесва ми този човешки, сто-ически, екзистенциален, а не декоративно-туристически, или отстранено антропологически поглед към Тичащите за Свещена вода. .
Feq // 7 юни, 2008 //
Ама, че дяволска болест!
Дано да не идва в Бъгария, че и в Германия,
абе, …я по-добре, изобщо да я няма в света.
Азлисъмтова // 7 юни, 2008 //
Болна съм от тази болест.
Много отдавна.
Има ли лек за нея?
Катерина Стойкова // 9 юни, 2008 //
Мила Азлисъмтова,
Хопите вярват, че Сус-тос преминава когато направиш връзка с новата земя - чрез разходки в природата, градинарство и т.н.
Всичко най-добро!
Катя
lussi7 // 10 юни, 2008 //
Ах, дяволска диагноза - так ми се е изплъзвала, толкова точна, остава сега да каже някой лекарството
Дано е това, за което говори Катя!
LiveALife // 11 юни, 2008 //
Може би всеки от Нас е изпитвал тази болест на гърба си. Дали ще има труден период или нещо от този сорт. Изпитваш същите тези симптоми, написани по-горе, но тук са добре обособени и изразени, отколкото самите ние бихме могли да кажем какво чувстваме в тежки за нас моменти.
Станислав // 20 ное, 2008 //
При този тип болести се наблюдава синдром, който ти предлага известен имунитет към една болест в нашата страна любима, тя е неличима и от всички държави, тя е изразена на местна почва с най-голяма сила. Дали ще прогледнем и ще видим красотата на природата ни в забързаните моменти, в които сме стъпили здраво на земя.
Коментирай