Public Republic Art Studio

Сафари

5 юни, 2008 от ·

Димитър Ангелов

Zebra
Снимка: Paraflyer

Кой не обича, след разходка из най-хубавата градина на Португалия, ако не и в Европа, да влезе в казиното на Ещурил и да разгледа някоя от обичайно хубавите изложби там? Още при влизането, забелязах, че всички погледнаха към мен като уплашени зверове, готови да нападнат.

Но подозрението ми веднага се разсея – беше фотоизложба на диви и някои домашни животни. Вниманието ми привлече една огромна снимка на зебри. Инстинктивно, за да не се изгубя в техните ивици, започнах да ги броя, но се обърках и няколко пъти започвах отначало в очакване на първите думи на представящия изложбата.

- Да се броят зебрите на толкова забележителна изложба и да се
сбърка три пъти е обида за присъстващите и най-вече за автора, който е рискувал живота си само, за да ни достави това удоволствие да видим нещо, което по друг начин не би било възможно!

- Работа е в друго – казах аз. – Зад зебрите, глиганите и другите животни се крие по-голяма символика, една загадка, една съдба, която фотографът не е искал да разкрие как да е. След речта и похвалните слова, ще Ви обясня подробно…

Словото при откриването, поздравленията, дори усмивките бяха твърде кратки – поради това поех риска да направя едно спонтанно тълкуване, главно, за да запълня настъпилото доста неудобно мълчание.

- Госпожи и господа, тук бяха направени някои любопитни интерпретации, заслужени похвали, но убягна главното: броят на фотографиите, на животните, на избраните видове, датата на откриването на тази изложба. Ловът на коне не е подходящ за сафари, поради това нашият уважаван приятел е избрал едни от най-колоритните и екзотични братовчедки на коня – зебрите.

През коя година е ходил на лов за зебри? През 1978. Убива двадесет и пет зебри. А сега да видим свините – през 1995 убива двадесет и четири глигана. Годината, в която е тежко ранен от един глиган, нали така?

- Да, беше ужасно. Не знам как избегнах смъртта – каза човекът на изкуството и повдигна ризата си, за да покаже един огромен белег.

- Това е от операция на жлъчката – чух до себе си недоверчив глас.

- Все едно – казах аз и продължих. – През 1988 нашият приятел убива двадесет и шест зайци без никакъв проблем и без да нанесе вреда на популацията. Най-лоша, от ловна гледна точка, е 1984 г. – убива двадесет и две мишки, тъй като по онова време фотоателието му се намира в партерен етаж, без основни хигиенни условия. Дори с ултрамодерни фотоапарати е трудно да се заснемат толкова тичащи мишки без да се отрежат опашките на някои от тях – наистина голям удар!

През 2001 убива три змии и това е всичко, не заради спорта, а защото се чувства застрашен, без противоотрова и без другари. През 2005, преди Нова година заколва седем петли. Струва ми се, че е попрекалил, но както и да е, гостите са били много. През 1980 убива осемнайсет маймуни, вбесен от това, че му прогонват дивеча. И мисля, че не съжалява.

- Така е – каза творецът.

През 1982 избива и фотографира в Австралия двадесет диви кучета динго, за да спаси някакъв по-дребен дивеч. През 1985 отнема живота на двадесет и три гну – прочутите африкански бикове – и ги изоставя великодушно на хиените и лешоядите. При едно пътуване в Индия през 1986 убива двадесет и четири тигри, бива арестуван и осъден на десет години затвор…

- На осем – поправи ме той.

- … нека бъдат осем, но три години по-късно е освободен за добро поведение. Точно по онова време задълбочава познанията си по китайска астрология. През 1991 г., за да не стане за смях, вместо двадесет овце, убива толкова диви кози. Вероятно сте забелязали, че не спазвам хронологията…

През 2000 и годините, предхождащи тази на дракона не е ходил на лов, това е лесноразбираемо, за нито едно от тези животни, и предпочита два великолепно нарисувани дракона, защото 2000-та година е най-близка до тази ретроспективна изложба. Би било илюзорно все пак, да се мисли, че творческата биография на фотографа-ловец е толкова ограничена или оскъдна, както искате… Защо избира тези животни? Струва ми се очевидно.

И защо е избрал днешния ден за откриването на тази великолепна изложба? Нека изчислим: роден е на 29.07.1935 г. – годината на свинята, каквато е и 2007 г. Започва да ходи на лов на 36-годишна възраст, по-точно на рождения си ден в 1971, следователно 2+9+7+1+9+7+1= 36. Да се върнем малко назад – към деня на неговото раждане – 29.07.1935 –2+9+7+1+9+3+5 = 36. Много благодаря за вниманието! Моите поздравления! На добър час!

Дадох визитката си на госпожата, която ме беше упрекнала заради броенето на зебрите и излязох незабавно, за да подчертая моята безпристрастност.

Седмица по-късно получих много писма, в които подателите се обявяваха за големи почитатели на моето изкуство, защото съм им бил разкрил загадъчната връзка между лова и фотографията. Сред тях беше и писмо от фотографа на юбилейната изложба, в което се казваше:

„Уважаеми господине,
Бих искал да Ви благодаря от дъното на душата си за изключителната Ви интерпретация. На Вас дължа големия успех, който имах. Съжалявам, че не се запознах с Вас, за да Ви поздравя лично.

Вече започнах да изучавам китайската астрология, която несъмнено ще заеме мястото на лова, също така и поради моята възраст и раняванията, които толкова уместно споменахте. С уважение:
Еди кой си.”

Почувствах се щастлив заради този непознат, защото нашето собствено щастие, в сравнение с това да видиш, че някой е щастлив, е като огромен, но убит слон.

Dimíter Ánguelov

Превод от португалски: Здравка Найденова

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

Сафари

Safari

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • scribo // 5 юни, 2008 //

    Авторът, разбира се, се шегува… Но дали в това не се крие някакъв загадъчен смисъл? Ако се вгледаме в датата на публикацията и я сведем до едно число, ще получим 3. Бегъл поглед към житието му (вж. Автори) ще ни разкрие, че това число дотолкова го е обзело, че той доста години вече се опитва да сведе биографията си до три реда… Но не само това – тази сянка на снимката… дали това е той или някое от петната на зебрата по-горе, дали петната на зебрата изобщо не са нечии сенки, добре скрити сред други сенки… А сенките какво са? А зебрата? Като че ли е по-добре да спра дотук. Исках да кажа, че разказът ми хареса.

  • marteniza // 7 юни, 2008 //

    :) )))))))) Еми няма как да се сбърка запазената марка на фотосафарито Dimíter Ánguelov. Уникален е като шарки на зебра, или “опетняване” на жираф.