Божана Апостолова
Снимка: stephcarter
Напоследък кашлям все по-често.
Кашлям така,
сякаш парчета от залеза
се откъртват от гърдите ми.
Дали защото мъжът ми
все повече охладнява,
залутан из своите си работи,
или защото синът ми
все по-често
гледа нейде навън.
Пък аз не мога да откашлям
тия иначе
най-обичайни подробности
на изпреварващия ме живот.
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
4 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 4 юни, 2008 //
Със сигурност не е грип.
И болката, която стяга гърлото,
и гласните струни, които изтръпват…
думите спират, безмълвни…
няма общуване,
всъщност,
това е… безвремие…
La Luna // 4 юни, 2008 //
Дали тъгата, отчуждението, рутината или просто самотата могат да бъдат откашляни? Искрено и истинско като изповед е това стихотворение.
ina kler // 4 юни, 2008 //
Намирам , че в стихотворението има триумф. Не случайно присъства думата “потробности”.
А и тези “парчета от залеза” - много красиво казано!
Daniela_Encheva // 6 юни, 2008 //
Много красиво и истинско…
Благодаря, че имах възможност да го прочета!
Коментирай