Public Republic Art Studio

Нашето минало и Чуждият-свой

3 юни, 2008 от · 3 Коментара

Милена Кирова

Pyt
Снимка: Yves Lorson

Илия Троянов. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Превод от немски Гергана Фъркова. Изд. Сиела, С., 2007

Съдбата на Илия Троянов напомня донякъде за Елиас Канети: роден в България, напуснал я в ранно детство, преселник в Германия, по-късно гражданин на света…

Професионален писател, чието творчество свързва различни цивилизации, религии, континенти. „Една модерна душа”, би казал Пенчо Славейков; „лист отбрулен” – Яворов; „преносвач на граници” – функция, върху която израства потребността му да пише.

Романът „Светът е голям”, създаден в средата на 90-те години, може да бъде чудесна илюстрация за модерната критическа теза, че писателят винаги пише с ясна визия за своя имплицитен читател.

Книгата разказва своите български герои така, както би очаквал да ги види западният читател. Тя залага на културната преводимост: доза балканско-патриархална екзотика, която да събуди любопитството на доброжелателния европеец; разбираща състрадателност към историческите нещастия на един народ, забутан в периферията на Стария континент; умерен план на критичното несъгласие с отношението към чужденците на Запад.

Европеецът вижда себе си такъв, какъвто се познава добре, и Другия, чужденеца, тоталитарния беглец – какъвто си го представя, ако е добър човек с умерени политически възгледи и постоянна работа.

Този начин на писане има своята ценност: той гради мостове между културите, между сърцата, и със сигурност е по-любопитен извън България.

Илия Троянов е добър разказвач; неговият почерк има една особена, фина мекота, която го различава от преобладаващия – старомоден и затова непродаваем – мачизъм на българските писатели.

Повествованието излъчва носталгия – не, разбира се, към България на тоталитарното време, нито към конкретните българи, нито към политическите беди на посттоталитарната ни действителност – а към корените, към самата потребност от вкорененост в живота на всеки човек, дори на най-големия пътник.

Наистина, светлото минало на комунистическия живот е разказано в съвършените стереотипи на един поглед отвън, но в крайна сметка каква ще бъде историята на този живот – онази история, която ще четат нашите собствени внуци – ако не именно наниз от клишета, какъвто представлява всяка история?

И в този смисъл романът е поучителен: нека да погледнем за миг отстрани, при това с доброжелателен поглед, своето „лично” и „единствено” минало, за да разберем, че то лесно се побира в клишета, които имат склонност да си общуват с клишетата на всяко друго минало и на всяка история.

Романът има сложна и обмислена композиция, чиято троичност във времето и пространството внушава представите за „винаги” и „навсякъде”, в целия – голям, но за сметка на това постижим – съвременен свят.

След първата част, която разказва скромните прелести на комунистическия патриархален свят в България, идва втората част – действителността на един лагер за политически бежанци в Италия.

Някои описания на „националното преживяване” в срещата му с чуждия свят напомнят анекдотични разкази от тоталитарното време, например шокът при гледката на западен супермаркет.

Дори когато описва Италия, по-късно Германия, Ню Йорк, авторът се интересува преди всичко от чужденците, от приспособените-неприспособими хора, за които пътят е станал съдба.

Третата част е най-слабото място в романа: със своята приключенска екзотика тя изглежда като жанров микс между роман за подрастващи и филм, в който Шон Конъри играе главната роля.

Неслучайно споменавам за този – иначе много добър – холивудски актьор; неговият български вариант се казва Бай Дан (мистър Бай му казват понякога), той има същата красива бяла коса, изправена стойка, която не позволява да се отгатнат годините, и най-вече дръзкото поведение на човек, който се е вживял в непобедимостта на агент 007. Но може би и това е необходимо; щом Холивуд близо век печели огромна публика, като митологизира ролите на мъжкото поведение, нека и ние да попаднем в този кинематографичен режим, ако това ще ни изведе на световната сцена.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Feq // 3 юни, 2008 //

    “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”
    Колко хубаво заглавие на книга!
    А същото нещо би могло да се каже и така:
    “Светът е толкова малък, а спасението се крие в нас”

    Благодаря ти, Natalie, че ни запознаваш с такива интересни автори, като Илия Троянов.
    Благодаря и на Милена Кирова за презентацията на автора и романа му „Светът е голям” .

  • otchelnik // 3 юни, 2008 //

    Текстовете на Милена Кирова са ценно достояние за всяка медия. Тази публикация също е едно от доказателствата. В Public-Republic става по-интересно и по-авторитетно, когато проф. Милена Кирова ни подарява разсъдливото си Слово…
    Благодаря, Милена! И честит Рожден Ден!

  • nezvan // 5 юни, 2008 //

    След разсъдливото слово на проф. Милена Кирова в рецензии, статии, студии и монографии очакваме все по-често да се появява и усетливото слово на автора, пропътувал много километри по междууниверситетските маршрути (вж. нейното CV в “Public Republic”) и видял много забележителни и незабележими явления от “чуждия-свой” свят – очакваме нейните пътеписи!

Коментирай