Ясен Василев
Снимка: Vittis from Lithuania
Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.
Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.
Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.
(Ще се изгубите в книгата)
Книгата я чака – черна и разтворена. Тя я вдига…
———————————— Писък ———————————-
Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.
По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от неизброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва – изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.
Лумват пурпурни пламъци в нея – около й – изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.
Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита…
надолу
надолу
надолу
Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.
2 Kоментара за сега ↓
late // 1 юни, 2008 //
съвсем скоро попаднах на ясен василев.
прочетох текстовете му
с огромен интерес.
ще ми се да прочета “делюзии”
в цялостния им текстови вариант.
тук http://yassenvasilev.wordpress.com/Делюзии/
виждам съдържанието,
разхождам се по него,
кликам върху разни линкове,
със съответните текстове
(не всички са налични обаче)
и така придобивам известна представа,
но е доста разконцентрирана,
с тези много кликвания ))
затова - ако може,
да се види някъде цялостният текст -
ще бъде много добре,
мерси предварително
La Luna // 1 юни, 2008 //
Интересен автор, прозата му звучи като поезия. Радвам се, че го открих тук сега, а не по-късно.
Успехи на Ясен и аз ще се радвам да прочета нещо повече за пърформанса му по стихове на Гео Милев.
Коментирай