Снимка: Yves Lorson
Отидох на пазара за железария.
И купих вериги.
Тежки вериги.
За теб, моя любов.
Жак Превер
Живот - проститутка,
стерилен от чувстване.
На всички си.
Ничий…
Без посока за в къщи.
Усмихваш се. Дишаш! Нали си свободна…
Повръщаш червата си в пристъп на щастие.
И е светло. Политаш.
Все по-нагоре!
Стигаш точката – връх. На обезсмисляне.
Светът ти е нафора - тежка трапеза!
Пиршество със храна. От Голяма Задушница.
И пътища, пътища…
Избор до Бога!
Неведом домът - върху него, Холандеца.
От кал сме създадени, пак ще сме пепел…
Само, Господи, НЕ преди кръста!
Ако счупят оковите
вътре - в сърцето,
не ме вдигайте! Пулсът е мъртъв.
2 Kоментара за сега ↓
marteniza // 29 юни, 2008 //
“Заключих се в подвижната каторга
на свободата да си избера вериги…” … ? :))
/Hannah Drake/
Marta // 29 юни, 2008 //
Свободна… поне да излееш дъжда на думите! Плющи, Рейни!
Коментирай