Public Republic

Едно много важно изречение

/Полу-репортаж от мястото но събитието/

Когато на една поетична премиера има много хора – това е знак, натоварен с добри значения.

Когато поетичната вечер е на Ивайло Диманов – това е знак само с едно значение. Просто името на поета е магнетично и бърза да те приближи към себе си.

Датата е 27-ми май, годината е 2008 г., а премиерата в „Софийска градска художествена галерия”. Новата книга на Ивайло Диманов се нарича: „Добър вечер, г-жо Тъга!”

Въпреки, че пристигам навреме, ме изумява понапълнения вече салон. По неволя сядам на предпоследния ред и естествено съжалявам, че съм поотдалечена от центъра на представянето.

Малко преди началото – авторът раздава автографи. Очертава се много красива опашка, на която застават няколко знаменитости, но далеч по-знаменити ми изглеждат дамите, които тържествено подаряват на Ивайло Диманов цветя.

Представянето на стихосбирката започва. Забелязвам, че дистанцията престава да ми пречи. Просто авторът я скъсява със своя развълнуван и същевременно много добре овладян глас.

От сцената към многолюдната публика на салона тръгват думи, които на „пръв слух” са съвсем обикновени думи, но от поетичното си нареждане тези обикновени думи изведнъж заемат най-високите си словесни позиции, от където вече звучат – достатъчно ясно, честно и красиво.

Повечето от думите на Ивайло Диманов ни приближават – римувано и стройно, и въпреки, че напоследък вкусът ми не е привърженик на римите – неговите римувани думи ми харесват. Може би, защото авторът им дава щедро-щедро от своето пространство, което – пренесено в залата им позволява да вдишват и издишват, а през това време въздухът се изпълва с ивайловата тъга, любов, добро, зло, дъщеря, майка, баща. Изпълва се и с голямата доза оптимизмът, този така характерен негов оптимизъм, който виртуозно се добавя като светлина – към светлината на галерията.

Във въздуха има и музика. Звучи китара, пеят гости, пее и самият автор с дъщеря си, а песента им е почти омагьосана, почти нереално прекрасна от тъничкия й момичешки припев.

Някъде там, на финала на вечерта – оптимизмът на Ивайло Диманов застава като важна точка на изречението, ако приемем, че премиерата е едно изречение. А тя наистина е едно много важно изречение, което всеки от гостите може да формулира сам за себе си.
Имам невероятния късмет в края на вечерта да чуя как една дама казва на друга дама своята формулировка: ”Няма какво да говорим, безспорно Ивайло Диманов е голям талант!” А другата жена кима в пълно съгласие.

Опашката накрая се оказва още по-дълга, отколкото в началото. Гледам изумено и невярващо, че е възможно за автограф на поетична книга да се образува толкова дълга опашка!

Естествено, че вкъщи отварям чудесно илюстрираното издание, а стихотворенията ми изглеждат още по-дръзки – с насъщната за Ивайло Диманов – тъга, бунт, обич, както и вярата му, че въпреки всичко – доброто на този свят е в повече.

Мисля си – нищо чудно – заглавието на неговия вътрешен свят да се нарича: „Доброто надживява и смъртта.”?

Вера Балева

Снимки: Личен архив на Ивайло Диманов