
Снимка: Pequena Suricata
Въображаем белег на равновесие са
плътно стиснатите ти устни.
Зад тях –
невидим вътрешен кръвоизлив,
наранена река.
Високо, високо мълчание,
зад което думите се
разрастват.

Снимка: Pequena Suricata
Въображаем белег на равновесие са
плътно стиснатите ти устни.
Зад тях –
невидим вътрешен кръвоизлив,
наранена река.
Високо, високо мълчание,
зад което думите се
разрастват.
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество


2 Kоментара за сега ↓
Pink // 30 май, 2008 //
Понякога обаче мълчанието - бент е непревземаемо, а думите - те се разрастват. После болят.
marta // 4 юни, 2008 //
Високо, високо мълчание,
зад което думите се
разрастват.
Пестеливке, плътността на казаното при теб е голяма.
Коментирай