Public Republic Art Studio

Течността на “Помежду”-то е космическо вещество

29 май, 2008 от · 2 Коментара

За стихосбирката на Димитър Калев “Помежду”

Peizaj
Снимка: Nicholas T

Новата стихосбирка на Димитър Калев “Помежду” неотдавна беше представена в рамките на Коледния салон на изкуствата във Варна. Концертното студио на Радио Варна беше препълнено от почитатели както на необикновената поезия на Калев, така и от почитатели на лечителя, духовния човек, зареян сред езотеричните пространства на световете, които не виждаме, но усещаме, в които живеем неосъзнато…

Не ще се опитвам да играя ролята на литературен критик – това за мен е непосилно, а само ще изкажа част от скромното си мнение на читател, върху когото поезията въздейства по един или друг начин.

Мисля, че поезията, както и музиката понякога въздействат дори и без да бъдат разбирани. Най-вероятно това произтича от тяхната природа – Божественият дар може и да не бъде разбран, важното е да му се радваме…

Още в първата си поетична книга “Страданието на светлината” (какво заглавие само!) Д. Калев скромно, незабележимо като че ли, но категорично извади наяве своите поетически инвенции, които недвусмислено показваха, че се нуждаят от интелектуално усилие, за да бъдат усвоени и внедрени в читателската същност. Който процес пък носеше още тогава емоционална и естетическа наслада от докосването.

Kniga Най-новата книга на Калев, наред с предишните опити за послания, оказва (според мен!) и едно ново въздействие върху читателя чрез използването на един не нов, а древен поетичен размер – хекзаметричния.

Този поет е един от малцината у нас, които се обръщат към това поетическо сечиво. И от предишните му произведения е видно, че той е особено прецизен към вътрешния ритъм на стиха, към скритата рима, към музикалната подреденост на думите.

И не само защото от цвета на думите и тяхната подредба зависи общият цвят на произведението, така както от цвета на тухлите зависи общият цвят на зида. Сред това поетично построение намира уютно място за живеене Мисълта, философското послание, размисълът за Битиетата (във Вселенски смисъл), както и Познанието.

Казвам Познанието не само защото авторът е и учен (Димитър Калев е доктор на медицинските науки), а защото съзирам в поетичните му текстове хармонично общуване между навеите, родени от научните му занимания, и дълбокото познаване на езотеричните науки. Което не може да не даде отражение върху цялостния облик на поезията му. Най-вече в “хекзаметричния” цикъл тази симбиоза личи и показва на читателя, че тя е плодоносна (“Дневно небе”, “През към”, “Куп”, “Ходене”…).

Особено място би трябвало да отделим на “Помежду”. Не само защото това стихотворение е дало името на книгата, а защото в него може да се прочете:

…аз съм това Помежду
много по-рядко вода
аз съм попаднал във плен
ту лед ту отвлечена пара
да да Помеждуто е течност
в мен значи пленен съм човечно

Позволявам си да твърдя, че Помежду-то е космическо вещество не само защото Водата е всеобщ знак за универсалност, има памет и може да обича, да се гневи, да се сърди дори, а и защото тукашното ни телесно вещество се състои предимно от вода.

И дали тя ще живее във вид на лед или пара зависи преди всичко от състоянието на Душата ни…

Поетично-романтичното начало в тази книга почти отсъства (според мен), но то е заместено от особен вид Доброта, Любов (всякаква, не само в тесния смисъл на любов между мъжа и жената), ненатрапчив стремеж към хармония, както и особеното благородство на издигнатия човек…

Може би точно тази замяна, наред със “слепването на наука с изкуство” ме кара да мисля, че в някакъв смисъл с тази книга Д. Калев постига своеобразно разширяване на поетичната традиция, обогатява я, без да се опитва тотално да я разрушава. Както това вършат много “модерни” автори на поетични текстове. Примиряването на привидно непримирими компоненти е дарба, която очевидно авторът притежава и успешно използва.

Разбира се в книгата има и не особено сполучени (според мен) стихотворения (“Търсене на думи”, “Из Варна”, “Под Скакавица”), но дори и тук авторът проявява необикновеност при говоренето за обикновени неща. Имам предвид поетическото говорене.

Ще ми се кажа и това, че художественото оформление на книгата е дело на талантливия и известен книгооформител Петър Добрев, който ненатрапливо и пестеливо, но много недвусмислено насочва погледа на читателя ПОМЕЖДУ двете Галактики, където взора му е привлечен от огнедишащото, течно, всеобщо космическо вещество. Което до голяма степен превръща книгата в хармонично художествено произведение…

Ангел Г. Ангелов
__________
Димитър Калев, “Помежду”, София: Захарий Стоянов, 2006.

Първата публикация на текста на Ангел Г. Ангелов “Течността на “Помежду”-то е космическо вещество” е в електронното издание Литернет

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • lussi7 // 29 май, 2008 //

    Изпитвам огромно желание да се срещна с тази книга! Особено съм заинтригувана и заради това, което аз самата съм чела за водата…
    Успех на Димитър Калев!

  • ve // 29 май, 2008 //

    “Мисля, че поезията, както и музиката понякога въздействат дори и без да бъдат разбирани. ”

    Най-важното е, че въздействат!
    Особено поезията на Димитър Калев. Тя прибавя себе си към света и го дообогатява.

Коментирай