Public Republic Art Studio

Упрек към думите

28 май, 2008 от · 3 Коментара

Бойко Ламбовски

Peizaj
Снимка: Tres

Към думите тръгваш – свещенослужител, палячо,
прискърбен бърборко, изгонен от немия рай,
налудничав пратеник с неизпълнима задача -
към думите тръгваш, решен да отидеш докрай.

А те като мишчици тичат край тебе, изплъзват се.
Отминеш ли, те като охлюви вдигат рогца;
отминеш ли, те се изправят и плачат със зъзнещи,
болезнено-сгърчени, меланхолични лица.

Не тръгвай към думите – тия двулични сирачета.
Те никого нямат, но техния плач е капан.
Те никого нямат, те просят закрила, обаче
не дават утеха, а своя невидим саван

изплитат край тебе, сноват с неизменно усърдие…
В уютни миражи те люшкат, понеже си сам…
Единствени стават, последни – а после си тръгват.
Тогава ще стигнеш, но вече – завинаги ням.

1988 – 2004

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Pink // 28 май, 2008 //

    Прекрасно е, много истинско!

  • ve // 8 юли, 2008 //

    Толкова много музика!!!

  • nikolay atanasov // 19 юли, 2008 //

    “Много истинско” не е комплимент за художествена литература, но показва как тя може да повлияе върху възгледите на читателите.
    И на мен ми харесва стихотворението, защото е технически изпипано и въздействащо.
    Дори ще дам пример затова как думите се изплъзват и понякога влияят върху поведението на хората, въпреки че авторът им се кълне, че поезията му не е политически ангажирана.

    Например:
    Българските “националисти” на Боян Расате цитираха Вазов и Ботев, за да оправдаят насилието над гей парада, който се състоя на 28 юни 2008 в София. Един век след написването им, Ботевите и Вазовите стихотворения продължават да имат влияние върху хората, този път по най-потресаващия начин – като вдъхновяват насилие.
    Т.е. идеята на това стихотворение, че литературата оставя автора си ням, мен лично ме смущава, защото много добре помня как цял живот мозъкът ми е бил промиван с “патриотизъм” и “родолюбие” посредством класическата ни поезия в учебниците.
    Ботев и Вазов са автори, които са ме възпитали да вярвам, че мъжеството означава физическа сила, отстояването на християнски “ценности”, убиването на турски врагове, изборът да обичаш жена, а не мъж, и т.н.
    И така политическата независимост на литературата се оказва една лъжа, която литературната критика проповядва, за да запази централното място в литературния канон за белият хетеросексуален мъж и угодните за властта му “ценности”.
    Отчасти тази лъжа е предадена и в това стихотворение. Бойко Ламбовски например съвсем не е ням след всичките си книги – напротив – осигурил си е място в българския канон като поет на ПОЛИТИЧЕСКИЯ преход. Критиката към тоталитарния режим в ранната му поезия, към религиозните “ценности”, към разпадащото се гражданско общество – всичко това е ПОЛИТИЧЕСКИ АНГАЖИМЕНТ в поезията му.
    И в това, разбира се, няма нищо лошо, Все пак авторът съчетава идеологията си с добре премерена естетика.

Коментирай