Public Republic Art Studio

Укротяване на опърничавата от Уилям Шекспир

19 май, 2008 от · 5 Коментара

Десислава Лазарова

Ukrotqvane na opyrnichavata

Превод – Валери Петров

Постановка – Мариус Куркински

Сценография и костюми – Никола Тороманов
Музика – Емилиян Гацов

участват: Вяра Коларова, Явор Борисов, Цветомира Христова, Марий Росен, Кирил Ефремов, Стефка Янорова, Александра Василева, Камен Донев, Александър Кадиев, Светломир Радев, Благовест Благоев, Пламен Великов, Петко Каменов, Стефан Щерев, Цвятко Ценов, Анастасия Панайотова
и Цветомир Ангелов, Хубен Нурев, Йордан Данчев, Въло Нешев, Иво Желев, Иван Панайотов – студенти актьорско майсторство за куклен театър

ЩО Е ТО ТЕАТЪР?

Увод:

Ukrotqvane na opyrnichavata

а) Театър е да си бил/да си и досега (ненужното се зачертава) заточен на края на света, в краен панелен квартал, където достига само един разпадащ се, изтърбушен Икарус (веднъж на всеки кръгъл час или когато му скимне) в омерзителна сивота, беднотия и кал, и да нямаш къде другаде да избягаш, освен в някакви свои прекрасни видения или (след безкрайно пътуване във вонящия търбух на Икаруса) в магичния свят на сцената, блещукащ, тайнствен, отвъден, спасителен пристан за скованата ти в цементовия пейзаж душа;

б) Театър е да си се борил цял ден/да се бориш всеки ден с лакоми за лъскави коли, апартаменти, вили, пътешествия, плажове, палми, хавайки, яхти бивши бедняци, а сега внезапно търговци, адвокати, счетоводители, настървени да изцедят от теб 100 процента хонорар за бездарието си, 100 процента търговска отстъпка от таланта ти, 100 процента данък добавена стойност върху душата ти, върху това, че си различен, че имаш оня спасителен магичен свят, а те го нямат/не им е хрумвало/не им стиска (ненужното отново се зачертава) да го имат;

Ukrotqvane na opyrnichavata

в) Театър е да се добереш най-сетне, закъсняла, до празното фоайе на театъра, да изтичаш с кънтящи в тишината токчета по стълбата, водеща към вълшебните двери, и горе да те посрещнат петима разпоредители, усмихнати, но шъткащи, и да те предупредят, че в тази пиеса актьорите влизат и излизат през вратите на салона и трябва да ги изчакаш и тогава да се вмъкнеш вътре, и ако щеш да стигнеш с тях дори до сцената, и ти (на пръсти, за да не разрушиш магията) пресичаш още едно фоайе и изчакваш смирено дверите да се отворят с трясък и навън да се изсипе тумба облечени в черно млади хора, съсредоточени в своите роли и гледащи през теб, и се промъкваш в тъмнината и сядаш на мястото си, и тогава най-сетне се досещаш, че никой тук в салона не би могъл да чуе токчетата ти отвън и напразно си вървял на пръсти, а всъщност не, защото представлението е започнало не само вътре, но и навън, в предверието, в автобуса, и ти вече си в представлението, в пиесата си, всъщност бил си там цял ден, цял живот…

Ukrotqvane na opyrnichavata

Изложение:

Най-сетне в свои води. Около теб свои хора. Дори и да са търговци, адвокати, счетоводители, нямат вид на такива. Не гледат свирепо. Какво облекчение! Оглеждаш се, ослушваш се, влизаш в ролята си на зрител. Грубо скована платформа – като селски мост и като пътека за модно дефиле, пуста засега – е метната от сцената към публиката. По сцената се премятат, боричкат, разиграват етюди, импровизират, дефилират разни Шекспирови герои, заблудили се от други пиеси в тази пиеса, но при все това съвсем на място, защото това тук не е класически прочит на „Опърничавата”, а достоверен прочит на Шекспировото театрално тайнство. Доста изненадващ прочит…

Отклонение:

Тук спирам да пиша, излизам от Изложението и влизам в Гугъл. И що да видя: критиците били не просто изненадани от Мариус, ами смаяни, възмутени, отвратени, я, виж ти, каква шумотевица се е вдигнала в пресата, колко много „разпни го” и почти никакви „осанна”, хм…

Ukrotqvane na opyrnichavata

Отново в Изложението:

Ама, наистина, какво му е станало на Куркински? Свикнали сме да го виждаме в перфектно изпипани феерични интерпретации на класически пиеси, винаги в смирен реверанс пред Автора, и при все това неочакван, магнетичен, засмукващ зрителя в своя странен свят на ръба между живота и изкуството, човек-театър, пред когото не остава безучастен и най-големият темерут, защото този особняк не играе театър, той живее театъра.

И ето сега изведнъж, освободен от самия себе си, Мариус е освободил театъра от всичко, което го сковава в класическите рамки, и го е превърнал в клоунада, панаирджийско шоу, рок-опера … Какво ли го е прихванало? Дали пък, след като е бил толкова надълбоко в нещата, не е започнал да се досеща, че е пропуснал Нещото? Увода! Почти непознатия на публиката Увод към „Укротяване на опърничавата”, в който един човек за пръв път гледа театър и понеже не разбира твърде, пита: к΄во е туй пиеса?

Та ето го сега тук Зрителя, като първия човек в театъра, попаднал в залата от своя краен квартал, от своето пошло ежедневие, някой месар, дървар, кръчмар – съвсем по Шекспир – люпи семки и замеря артистите с обелки. Не, не наистина, в двадесет и първи век сме все пак, но се сещаш за театъра от времето на Шекспир.

Ukrotqvane na opyrnichavata

Но понеже сме в България, на сцената се вихри мечкар с гъдулка и мечка, който се появява като мавъра Отело, после се усеща, че това тук е друга пиеса, и пред очите ни се превръща в Петручио, обаче нашенски – ту мутра, ту атлет, ту цирков звероукротител, ту Камен Донев, а Опърничавата я докарват в дървен оглавник и я закачат с белезници за стената като в полицейски участък. А тя реве като тигрица в клетка или като някое от онези женски (но и мъжки) чудовища, на които се натъкваш всеки ден и се чудиш кой и от кои гори тилилейски ги е докарал в цивилизацията…

Някъде по това време вече си се отказал (ако изобщо си опитвал) да гледаш умно и компетентно на зрелището и се оставяш на фойерверка от шеги, остроумия, цитати, препратки, премятки – театърът е надвил сюжета! – оставяш се на вълшебството и на вълшебниците, защото нали затова си дошъл в театъра.

Ukrotqvane na opyrnichavata

Домъчнява ти, разбира се, за класическия Мариус и в този момент … хоп, сцената и костюмите се преобразяват, мутро-бароковите полилеи заблестяват, героите зарязват шутовските изпълнения и пристъпват достолепно в екрю и дантели, между тях цъфва призракът на Шекспир в ролята на Виченцио – преди това лорд, мафиотски бос, отегчена чиновничка от обреден дом, Вяра Коларова …

Мислиш си, че ако можеше да стане чудо и самият Шекспир да седне между зрителите, щеше да му е доста уютно тази вечер в залата на Сатиричния и твърде неуютно в царствено натруфените класически негови интерпретации. Защото няма такъв класически Шекспир, никога не е имало, измислили сме си го, а на Мариус просто му е писнало. И е върнал Шекспир в хана/кръчмата.

Второ отклонение:

Ukrotqvane na opyrnichavataТук отново излизам от Изложението и разгръщам Програмата. Апетитната ябълка на корицата всъщност не е ябълка, а ябълко-цица, ужасно натуралистична, млечна някак, пфу… този Стефан Десподов не е ли могъл да намери някоя по-красива цица, чуди се естетът в мен. Но, не! И тази цица е нарочна! Както и буфонадата на сцената!

На стр. 12 откривам потвърждението. Там в няколко реда на Антъни Бърджис е описан Лондон от времето на Шекспир: „Уличките били тесни, калдъръмени и хлъзгави от гниещ боклук. Съдържанието на нощните гърнета се изхвърляло през прозорците… дори обикновените разговори се водели на висок глас, тъй като всички били, според нашите представи, леко пийнали. Никой не пиел вода, чаят още не бил въведен… а бирата била доста силна… Представянето на пиеси увеличавало продажбата на пиво и с нарастващия брой на зрителите някои предприемачи започнали да купуват ханове и да ги превръщат в постоянни театри…”

Ukrotqvane na opyrnichavata

Заключение:

Мернах из форумите твърдението, че Мариус бил твърде голям за този спектакъл. Мене ме мъчи обаче едно друго подозрение: тук той за пръв път се е захванал с нещо, което е по-голямо от него – укротяването на собствените му бесове, на естетските бесове за изкуството, изчистването на изкуството от изкуствеността и търсене на истинското изкуство, онова, което, бидейки еманация на живота, произтича от живота – а животът е миризлив, впрочем, – и се слива с живота, и преобразява живота, и самият живот става изкуство, оня „кунстверк” (художествена творба) на бъдещето, който се е мержелеел на Вагнер, но и на великия Гьоте, впрочем.

Ukrotqvane na opyrnichavata

Гръмотевичните аплодисменти на Зрителя в края на представлението, както и собственото ми нежелание да се връщам при търговците, адвокатите и счетоводителите, да се скрия някъде в залата или на сцената и да си остана завинаги там, но и това, че все пак не го правя, потвърждават всичките ми подозрения и предположения…
И затова, стискайки палци на постановката да донамери себе си – тя на моменти е като оня не съвсем додялан мост от сцената към залата и зрителите – ще завърша с Гьотевото пожелание: Всичко съвършено по природа трябва да излезе извън своята природа и да стане нещо несравнимо.

Ukrotqvane na opyrnichavata

Фотографии: Архив на Сатиричния театър

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Ironman // 19 май, 2008 //

    Не съм гледал постановката в Сатиричния, но познавам добре творчеството на гениалния Шекспир. От споделените впечатления на Десислава Лазарова разбирам, че Мариус Куркински е избрал труден, но оригинален подход към класическия текст.

    Но в едно съм сигурен – Шекспир позволява и дори предизвиква такъв прочит и заигравка, както и разчупеност на подражателната схема.

    Препредаването и придържането към класическия текст не е заявка за талант на инсценировката. Че в какво да се изрази авторовата оригиналност – в пищни костюми и сценични ефекти ли?

    Аз гласувам с две ръце за модерен прочит, стига да изразява сполучливо индивидуалния почерк на авторите и артистите. Отново се търси златната среда.

    Много ми допадна рецензията на Десислава, с уникално чувство за хумор и талант е споделила впечатленията си. Поздравления!

  • Free Soul // 19 май, 2008 //

    Някакси спира да е странно това, че театралната критика е настроена по-скоро негативно към стойностни постановки като тази, като “Маршрутка”. Моят съвет е – гледайте само онези представления, за които театралната критика не се изказва особено ласкаво.

    А статията за “Укротяването на опърничавата” е написана готино, с толкова свеж подход, разбиране и чувство за хумор, че със сигурност ще погледна новото превъплъщение на Мариус Куркински.

  • Space_Boy // 19 май, 2008 //

    Както казва Николай Гундеров – “От всички системи, най-добре функционира храносмилателната”. Мога само да кажа – театърът е средството човек да погледне със самоирония на себе си и на мястото си в обществото, на страстите си и объркаността си. Май почнах много философската – исках да кажа друго – Шекспир е гениален, а модерните интерпретации на пиесите му са добър знак, означават, че човешкият индивид не е спрял да се надсмива над себе си, да експериментира и да мисли малко по-далеч от темата за храносмилателната си система…

  • Didkata // 19 май, 2008 //

    Съгласна съм с мнението ти, Ironman.

    “Препредаването и придържането към класическия текст не е заявка за талант на инсценировката. Че в какво да се изрази авторовата оригиналност – в пищни костюми и сценични ефекти ли?”

    Аз съм зодия Скорпион и много бързо ми става скучно. Разнообразието е солта на живота в крайна сметка. Напр. филмирането на “Ромео и Жулиета” по Шекспир беше приятно за гледане, но нищо повече не ми даде, липсваше позицията на автора, на интерпретатора. По всяка вероятност представлението на Куркински само печели от това – да е модерен прочит на Шекспир, в това има тръпка – и за артистите, и за публиката.

  • Alberta // 20 май, 2008 //

    Толкова интересно може да го напише само Деси! :)
    Смях през сълзи, или сълзи през смях. Все едно. Важен е погледът. :)
    Благодаря за чудесния материал!

Коментирай