Public Republic

Продължение от IV част

Германската колониална администрация установила жесток режим на принудителен труд в т.н. полицейска зона, конфискувайки от местното население земята и животните. Същевременно се поощрявало заселването в „освободените” земи на бели пришълци, чиято численост ежегодно постоянно нараствала. Колониалните власти не се стремели да установят режим на пряко управление над добре въоръжените овамбо.

Това частично се обяснява с недостига на работна ръка за строителството на железопътната линия, а също и за работа в новите мини в Цумеб (добив на мед от 1906 г.) и за добив на диаманти на юг в пустинята Намиб от 1908 г. В такава ситуация решаването на проблема можело да стане само с привличането на работници от северните райони. Към 1910 г. ежегодно около 10 хиляди работници овамбо се отправяли в дългия и опасен път на юг.

През 1914 г. Южноафриканският съюз (ЮАС) се включил на страната на Великобритания в Първата световна война, разгромил през следващата година колониалните войски на Германия на територията на Намибия. През 1920 г. Намибия е предадена под управлението на ЮАС в качеството на подмандатна територия на Лигата на нациите. ЮАС получил правото да изпълнява тук законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Преходът на Намибия под контрола на ЮАС и нападението върху нея от страна на португалците от територията на Ангола предопределили установяването в Овамболенд на колониално господство.

Това съвпаднало с глада от 1915-1916 г., който, заедно с разразилата се след две години грипна епидемия, довел до смъртта на една четвърт от населението на Овамболенд. През 1917 г. в хода на южноафриканска наказателна експедиция бил убит вождът Н. Мандуме, който в последните години на своето управление се стремял към обединение на всички овамбо.

Още два пъти ЮАС използвал военна сила (включително и въздушни бомбардировки) за усмиряване на местното население – през 1922 г. за потушаване на въстанието на бонделсвартите (една от етническите групи на нама) на юг и през 1932 г. – срещу един от вождовете на овамбо Ипумбу.

През 1920 г. в Намибия започва да се разпростира южноафриканската политика на расова дискриминация. Създали се резервати за обезпечаване на белите с евтина работна ръка. По този начин се установил и контрол върху притока на селското население към градовете, което било насочено към ограничаване заселването на градовете от африканци.

Работните места в определени сфери били достъпни само за белите. Въведени били пропуски за придвижването на черното население. В градовете нощно време бил установен комендантски час. Северните райони на страната, където живеело около 70% от цялото население, били изолирани от полицейски зони. Там немногочислената колониална администрация контролирала назначените от колониалната власт вождове, които осъществявали непосредствените управленчески функции.

През 1945 г. ООН става наследник на Лигата на нациите. През следващите години ООН отхвърля молбата на ЮАС за включване в състава на нейната територия на Югозападна Африка. В отговор ЮАС отказва да предаде тази територия под опеката на ООН, завеждайки съдебно дело в Международния съд на ООН. През 1966 г. Международният съд отказал искането на две бивши членки на Лигата на нациите, Етиопия и Либерия, за лишаване на Южноафриканската Република (ЮАР) от мандата за управление на Намибия. Генералната асамблея на ООН, обаче анулирала мандата на ЮАР и предала Намибия под егидата на ООН.

През 1971 Международният съд потвърдил законността на тази стъпка.
През 50-те години на миналия век били създадени и първите студентски асоциации и други съвременни политически организации. След стълкновения в Уиндхук на 10 декември 1959 г., когато полицейските сили убили 13 демонстранти, протестиращи срещу принудителното преселване на африканци в новия тауншип Катутура, настроените срещу колониалния режим лидери на Организацията на народите на Овамболенд приели решение за преобразуване на тази организация в Народна организация на Югозападна Африка (СУАПО).

След отказа на Международния съд на ООН през 1966 г. да лиши ЮАР от мандат на управление на Намибия, СУАПО започнал партизанска война, която продължила 23 години. След падането на колониалния режим в съседна Ангола през 1974 г. военните действия придобили особено жесток характер.

Решението на Международния съд през 1971 г. за предаването на Намибия под опеката на ООН и активното участие на църквата в политическия живот ознаменували началото на периода на масова съпротива срещу колониалното управление.

Към средата на 70-те години на миналия век ЮАР била принудена да признае правото на независимост на Намибия. През 1975-1977 г. по инициатива на ЮАР в гимнастическата зала на Уиндхук „Турнхале” се провежда т.н. «конституционна конференция» с участието на верните на южноафриканските власти политически групировки. Била изработена конституция, основана на административното разделение на страната по етнически признак.

Учреденото на тази конференция преходно правителство започнало да провежда реформи, но така и не успяло да заеме изгодното положение на „златната среда” между южноафриканските интереси и радикалната СУАПО. Под натиска на своите западни съюзници, членовете на Съвета за безопасност към ООН – САЩ, Великобритания, Франция, ФРГ и Канада, по-късно образували т.н. „контактна група”, през април 1978 г. ЮАР се съгласила на прекратяване на огъня и провеждане на избори в Намибия под наблюдението на ООН.

Независимо от това ЮАР неколкократно отхвърля плана на ООН. Позицията на ЮАР се втвърдила още повече след като през 80-те години на миналия век администрацията на САЩ обвързала искането за извеждане войските на ЮАР от Намибия с извеждане на кубинските войски от Ангола.

В резултат на претърпяно военно поражение в Южна Ангола през 1988 г., ЮАР, с посредничеството на САЩ и СССР, се съгласява да започне преговори с Ангола и Куба по въпроса за регулиране на ситуацията в региона на Южна Африка. От 1 април 1989 г. в съответствие с резолюция № 435 на Съвета за безопасност започва едногодишен период на преход на Намибия към независимост, осъществяван под контрола на ООН.

Групата на ООН по оказване на помощ в преходния период (ЮНТАГ) се състояла от 8 хиляди човека от 26 страни и включвала военен, полицейски и граждански контингент. В преходния период лидерите на СУАПО и около 40 хил. техни привърженици се върнали от изгнание, извършила се регистрация на политическите партии и на 95% от потенциалните избиратели. Накрая 97% от избирателите взели участие в изборите за Учредителната асамблея, като за СУАПО гласували 57%.

Учредителната асамблея разработила и приела конституцията на Намибия. На 21 март 1990 г. Намибия е провъзгласена за независима република, а неин първи президент станал лидерът на СУАПО Сам Нуйома.

По-късно Намибия поискала връщане на зоната на Уолфиш Бей, която преди това е била включена в състава на Капската провинция на ЮАР. През 1992 ЮАР се съгласява на съвместно управление на анклава, а от 1 март 1994 цялата територия на Уолфиш Бей е предадена на Намибия.

6. Държавно устройство.

Сградата на Парламента

Съгласно конституцията, приета през 1990 г., Намибия е република с държавен глава президент. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Президентът се избира на общи избори за 5 години. За президент може да се кандитира всеки гражданин на Намибия, по-възрастен от 35 години, а всяка регистрирана политическа партия или група избиратели може да издигне свой кандидат. Избраният кандидат за президент трябва в последния тур на изборите да получи повече от половината гласове. Той може да бъде избиран до два пъти.

Президентът има право да назначава министри, съдии, висши съдебни чиновници, председателя на централната банка, командващия въоръжените сили, началника на полицията и др. Освен това той осъществява контрол над въоръжените сили, може да въвежда извънредно или военно положение, води заседанията на кабинета на министрите и по инициатива на правителството разпуска Националната асамблея.

Законодателната власт се осъществява от двукамерен парламент и регионални законодателни органи. Висш законодателен орган е двукамерният парламент (на снимката по-горе сградата на Парламента, тържествено украсена в чест на 15-та годишнина на независимостта), състоящ се от Национална асамблея (72 депутати, избирани за 5 години) и Национален съвет от 26 представители на регионите (по двама от регион), избирани за 6 години.

През юни 1998 г. е създаден и консултативен съвет на вождовете.

7. Териториално деление.

Столицата на Намибия е Уиндхук („ветрен ъгъл”) с население около 240000 жители. Разположена е на височина над 1650 м над морското равнище и е най-големият град на страната. По-големи градове – Уолфиш Бей, Свакопмунд, Людериц, Цумеб, Рехобот и др.
Административно страната е разделена на 13 района: 1. Иронго – г. Уолфиш Бей; 2. Каванго – г. Рунду; 3. Каприви – г. Катимо-Мулило;

Усмивката на Африка

Съдържание

1. Географско положение
2. Климат
3. Население, етнически състав, езици, религии
4. Култура
5. По-важни исторически събития и дати
6. Държавно устройство
7. Териториално деление
8. Съдебна система
9. Политически партии
10. Международни връзки и външна политика
11. Икономика, селско стопанство, търговия и транспорт
12. Природни забележителности
13. Столица
14. Големи градове и пристанища
– Свакопмунд
– Уолфиш Бей
– Людериц
15. Полезни съвети

Посвещавам на Цветелина, Енка и Греам, мои спътници в това незабравимо пътешествие

Снимки: Личен архив на Павко Иларионов

Снимки: stevenjude

Снимки: localsurfer

Снимки: DaveC71

Снимки: mimaba

Снимки: Rui Ornelas

Снимки: e-ality

Снимки: David

Снимки: i 121171

Снимки: mistress_f

Снимки: galdo_trouchky

Снимки: Jean-Louis Vandevivere

Снимки: asco