Керана Ангелова
Снимка: Oliver Jules
Болката ми е
роза без бодли
отвън
отвътре е
бодли без роза
болката
кой може да разкаже
розите на ум
кой може да разкаже
бодлите на глас
Болката ми е
17 май, 2008 от antula angelova · 6 Коментара
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
6 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 17 май, 2008 //
По-красива и мъдра метафора на болката не съм съпреживявала досега. Възхитена съм!
veleka // 17 май, 2008 //
кой може да разкаже
розите на ум
кой може да разкаже
бодлите на глас
Ти можеш да разкажеш всичко красиво, мъдро и изящно!
Selena // 17 май, 2008 //
Благодаря за талантливото присъствие! Очарователно!
Feq // 17 май, 2008 //
Усетих болката, като преброих бодлите на една единствена роза.
Тази, която съм отглеждала, както Малкият принц под стъклен похлупак.
Нещата, които “опитомяваме” не могат да бъдат с бодли. Не и моята единствена роза… не…
otchelnik // 17 май, 2008 //
Само бодлите (разбирай страданието) могат да породят съзидание… Райският е живот е парников и стерилен… Браво на antula!
Feq // 18 май, 2008 //
“Моето цвете е ефимерно - каза си малкият принц - и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!”…
“Възрастните наистина са невероятно странни”, каза си просто той, докато пътуваше…
Коментирай