Божана Апостолова
Снимка: krisdecurtis
Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все още нагоре.
С едната си ръка вече докосвам небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти…
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
8 Kоментара за сега ↓
otchelnik // 18 май, 2008 //
Стих от това стихотворение е дало заглавието на новата поетична книга на Божана “…ЕДВА Я ЗАДЪРЖАМ”. Прочетете тази книга! Ще се докоснете до Поезия, в която живее Мъдрост…
anna-maria // 18 май, 2008 //
Философско и дълбоко стихотворение, хареса ми, че няма нищо излишно в него и вълнува с искреността и силата на посланията си. Чудесна и запомняща се метафора е обичта - канара. Благодаря за тази поезия!
Selena // 18 май, 2008 //
Да, адски е трудно да сдържаш любовта си, за да не потискаш с нея хората, които обичаш… Благодаря за откровението!
Free Soul // 18 май, 2008 //
Пиша, така да се каже, от другата страна на бариерата. Винаги съм се опитвал да обясня на майка си, че любовта може да задушава, дори в известен смисъл да обърква сина. Знам, че е много трудно за родителите да контролират чувствата към децата си, да подходят разумно към емоциите и силата на любовта си. От друга страна, не мога да не уважавам хората, които съумяват да изразят на обичта си, без това да пречи на децата и близките им в избрания път, без да нарушава свободата.
ve // 18 май, 2008 //
Какво красиво присъствие на обич!
И още по-красива позиция:
“С едната си ръка вече докосвам небето,
а с другата се стискам за тебе.” !
Kristiana // 19 май, 2008 //
Мъдро, красиво, кратко и стилно стихотворение! Поздравления за Божана!
lusi // 20 май, 2008 //
Колко красиво и мъдро! Колко познат страх - прекомерната обич да не спъне любимото същество да бъде себе си! Поздрави за Божана!
Stasja // 20 май, 2008 //
няколко изречения, а в тях е целият ни живот
поздравления! :)))
Коментирай