Public Republic Art Studio

Днес, 17 юли 2006

18 май, 2008 от · 10 Коментара

Божана Апостолова

Nebe
Снимка: krisdecurtis

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все още нагоре.
С едната си ръка вече докосвам небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти…

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • otchelnik // 18 май, 2008 //

    Стих от това стихотворение е дало заглавието на новата поетична книга на Божана “…ЕДВА Я ЗАДЪРЖАМ”. Прочетете тази книга! Ще се докоснете до Поезия, в която живее Мъдрост…

  • anna-maria // 18 май, 2008 //

    Философско и дълбоко стихотворение, хареса ми, че няма нищо излишно в него и вълнува с искреността и силата на посланията си. Чудесна и запомняща се метафора е обичта – канара. Благодаря за тази поезия!

  • Selena // 18 май, 2008 //

    Да, адски е трудно да сдържаш любовта си, за да не потискаш с нея хората, които обичаш… Благодаря за откровението!

  • Free Soul // 18 май, 2008 //

    Пиша, така да се каже, от другата страна на бариерата. Винаги съм се опитвал да обясня на майка си, че любовта може да задушава, дори в известен смисъл да обърква сина. Знам, че е много трудно за родителите да контролират чувствата към децата си, да подходят разумно към емоциите и силата на любовта си. От друга страна, не мога да не уважавам хората, които съумяват да изразят на обичта си, без това да пречи на децата и близките им в избрания път, без да нарушава свободата.

  • ve // 18 май, 2008 //

    Какво красиво присъствие на обич!
    И още по-красива позиция:
    “С едната си ръка вече докосвам небето,
    а с другата се стискам за тебе.” !

  • Kristiana // 19 май, 2008 //

    Мъдро, красиво, кратко и стилно стихотворение! Поздравления за Божана!

  • lusi // 20 май, 2008 //

    Колко красиво и мъдро! Колко познат страх – прекомерната обич да не спъне любимото същество да бъде себе си! Поздрави за Божана!

  • Stasja // 20 май, 2008 //

    няколко изречения, а в тях е целият ни живот
    поздравления! :) ))

  • Тина // 14 авг, 2009 //

    Развълнувана съм. Наистина думите, състоянията, страданията и се ражда незабравимият стих…
    Благодаря ви!

  • Марияна Георгиева // 2 май, 2010 //

    Това стихотворение е писано и за мен…И аз имам проблем с обичта…Напомни ми,че ще е правилно,може би, да го реша със собственото си отсъствие – за да дам свобода…от любов…

Коментирай