Public Republic Art Studio

Обичам свободата на изказа, на мисълта, на дишането…

20 май, 2008 от · 15 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с поетесата Емилия Авгинова

Emilia Avginova

„Животът не е чак толкова лош Човек.”

Роза Боянова

Може би първото нещо, което ми хареса у Емилия, беше нейната позитивност и оптимизъм, както и това, че приема писането на стихове като най-естественото и обикновено случване.

Тя е преподавател по гръцки език във Великотърновския Университет, пише поезия и прави преводи, харесва белия стих и свободата на изказа, лаконизма, странните метафори, обича да се вглежда в думите и езика. Може би затова и първата й стихосбирка носи името “Око на дума”.

Интервюто ми с Еми също е свободно и задъхано, скачаме от тема на тема като хора, които не могат да се наговорят, но и достигаме дълбочина и същина на нещата. Питам я за вдъхновението, за условията за развитие на таланта, за добрия редактор на поезия, за свободата и несвободата на думите.

И през цялото време усещам неизменно усмивката и лъчезарието на поетесата.

Какво е призванието на изкуството според теб?

Изкуството е всъщност животът, ежедневието ни, видяно с очите на един от нас, който се опитва да не бъде затрупван от битовизмите, сред тях да не съществува само, а да изживее съзнателно пълноценно времето, което му е отредено, да изпълни това, заради което е роден. Такъв човек обикновено бива определен като поет, писател, художник…, а той е просто един много интересен човек. Не харесвам определенията – каквито и да са, те ограничават. Това е!

Защо предпочиташ да пишеш поезия, а не проза?

Поезията може да ме изрази по-добре. Уважавам краткия стих, изчистен от многото думи, с лаконични и нестандартни метафори. Това ми подхожда повече. Пък и не се чувствам силна в ръцете на прозата. Ако пишех проза, тя би приличала по-скоро на разгърнат стих или на нещо друго, но не и на стандартната проза. По-точно тя би ме написала, отколкото аз нея.

На какво се дължи любовта ти към белия стих?

Когато започнах да пиша, бях на 10 години и бях влюбена в римите. Пишех в рими, пишех даже за римите, толкова много ми харесваше това да измислям странни интересни рими, за които другите деца не се сещаха… Когато станах на 14 години, започнах да усещам, че римите не ми позволяват някои неща. Ето, пак стигам до определенията, защото римите донякъде ме ограничаваха. Не, че толкова много ми пречеха, но някак все пак трябваше да съобразявам стиха с тях, а това не ми харесваше. Накратко казано, аз съм привърженик на това: “Дават ли ти разчертана хартия, пиши накриво”. Прекалено много обичам свободата на изказа, на мисълта, на дишането…

Как пишеш? Разкажи ни нещо за твоето вдъхновение.

Не мога да разкажа – няма нищо за разказване. Когато ми хрумне нещо, просто го записвам някъде. Лошото при мен е, че забравям, къде съм го записала или изобщо забравям за него, може би защото не смятам, че съм написала кой знае какво…  По-късно, когато го прочета пак, разбирам, че всъщност не е толкова лошо, даже ми харесва. Важно е човек да не си мисли, че е гениален и ненадминат. Всички сме обикновени хора – много държа на това.

Фактът, че някои от нас стават гениални, творци и т.н., това го дължат единствено на себе си, на своята любознателност, упоритост, постоянство и на изграждането на собствен, нестандартен поглед върху нещата. Но така или иначе, те не са съвършени дори в своята област. Та ние никога няма да постигнем съвършенството. Казал го е един от любимите ми художници – Дали. Ние само можем да се опитваме да се доближаваме някак до него. Но съвършени не можем да станем – ние все пак сме хора, нали?  Именно затова и можем да се вдъхновяваме, да се изразяваме чрез думите, цветовете, музиката и т.н. и се опитваме да стигнем по-високо…

Кои са според теб важните условия за развитие на таланта?

Ами на всички нас е позната мисълта /за съжаление не помня чия беше и не я цитирам точно/, че успелият творец дължи постигнатото от него в 99% на труда и постоянството си и едва 1% на таланта си. Почти така е, макар че не съвсем… Не бих казала, че един просто упорит човек може да бъде творец. По-скоро той ще бъде като онова упорито магаре на моста, от една известна басня. Този един процент талант едва ли стига. Но пък вярно е и това, че само да лежим и да се надяваме на таланта си, който бог ей така ни е подарил…., пак не става. Истината и по средата. Много важна и определяща също така е и средата на общуване.

Как усещаш думите в писането на поезия – като свобода или несвобода?

Относително е. Логично би било думите да са онова, чрез което можеш да се изразиш, да се уточниш и т.н., тоест би трябвало те да са свободата ни. Но за един човек, който не умее да борави с думите, те са меко казано препъни камъни. Те му пречат и нищо повече… Мотаят се из краката му и създават проблеми, тъй като не отиват сами по местата си Трябва някой да ги упъти, да им покаже значенията им, да ги подреди умело, за да им позволи да му позволят да бъде свободен. Така поне мисля аз. Но всеки има право на мнение и на усещане….

Как си представяш добрия редактор на поезия?

Добрият редактор по всяка вероятност не прилича на добрия критик. /Добрият критик не може да пише превъзходно, но затова пък умее да прави подходящи забележки, на точното място. Изобщо, има подходящ изказ, намира недостатъка и умее да убеждава в правотата си/. Редакторът е добронамерен /критикът може и да не е /, умее да се постави на твое място, да влезе в твоето усещане, да улови фалша и, ако се наложи, да спре да те редактира, щом усети, че започва да пише нещата ти отново….  Това е особено важно според мен!

Как съхраняваш усета си към необичайните метафори и избягваш шаблонните образи в поезията?

Ами как, не си позволявам да изричам върху листа нещо, което съм чула вече или пък нещо, което не съдържа в себе си особено интересна информация. Когато бяхме малки и ходех в литературното студио на Роза Боянова и Красимир Кунчев, там имахме кошничка със забранени рими. Това страшно много ни помагаше, а и беше безкрайно интересно да се надпреварваме, кой ще измисли по-оригинална, по-необичайна рима. Оттам имам чувството, че свикнах да не допускам шаблона. Останалото е въпрос на усет, на разбиране и дори на вкус.

Кои са любимите ти съвременни автори на поезия и проза?

Обичам да чета „Книга на безпокойството” на Фернандо Песоа, харесват ми есетата на Хосе Ортега И Гасет, поезията на Георгиос Сеферис и най-вече тази на Одисеас Елитис – ненадминати са. Обичам поезията на Роза Боянова, уважавам и руската поезия, и японското хайку. Изобщо, чета всичко, което ми хареса, попадала съм и на автори, които като цяло не харесвам, но пък ми допадат много някои техни творби. В оригинал мога да си позволя да чета само български, руски и гръцки автори, а ми се искаше да мога и повече…. Иначе преводът скрива много, колкото и прекрасен да е той. Ако пък е много добър, по-скоро ще скрие недостатъците на оригинала, а това никак не е за подценяване.

В какво се изразява самодисциплината в писането на поезия?

За мен е важно да избягам от стандартното, от това, което вече е казано по определен начин, и дори затова, да не открадна от някого. Идеята е да кажа нещото, но както не го е казвал някой друг. В определен смисъл в това се крие самодисциплината. От друга страна важно е да пишеш, т.е. да не спираш, за да не губиш усета си към оригиналното и ценното в поезията.

Също така доста важно е да четеш постоянно други автори, да си сверяваш часовника и да не плагиатстваш. Аз лично уважавам твърде много лаконичния логичен, но и оригинален стих. Този стих, в който, докато го четеш, да не ти се иска да задраскаш нещо, да разместваш безкрайно, докато потръгне смисълът… Да пишеш лаконични, оригинални и логично развиващи се стихове не е най-лесното, но е едно от най-чудесните предизвикателства.

Имаш ли конкретни препоръки към авторите на стихотворни творби?

Може би имам, но не ангажирам никого с моето мнение. А то е: да се стремят да бъдат себе си, да не се опитват да подражават /това изхабява само/, да търсят оригиналното и своето. Все някога ще се намерят. Чак тогава да претендират, че са автори на добра поезия или проза. Има много издадени и самоиздадени, които човек не би седнал да чете, защото не си струва. На такива им казват стихоплетци, аз не ги наричам никак. Всъщност, ако човек е достатъчно критичен към себе си, никога няма да си въобрази, че е велик творец.

Имаш ли любими творци, сред превежданите автори от теб от гръцки език?

Да. Опитвам се да превеждам, както казах и по-горе, много уважаваните от мен Г. Сеферис и О. Елитис. Също така ми харесва кратката проза на Кики Димула, и още други от тези, които съм чела. Аз не съм за съжаление професионалист преводач на поезия и проза. Само се опитвам да превеждам, просто така, за собствено удоволствие.

Как би възпитала любов към литературата и словото у своя син?

Засега все още само му чета или разказвам приказки и пеем. Но няма да пропусна възможността да му помогна да го съблазни словото. Сигурна съм, че той е от тези деца, които никога няма да съжаляват, че са се „забъркали” в поезията.

Ако трябва да изразиш себе си с един твой стих, кой би бил той?

ВИБРИРАМ,
възхитена
от земното яйце.
Колко космическо е
престъплението ми
срещу непишещите!
В окото
пърха
непорасналото пиле . . .
Като съм чуждо кукувиче,
ще мога ли
да се люлея
върху коляното
на общия ни Бог?

Би ли подарила една своя творба на нашия сайт?

Там ли е Бог?
Където пътят
става змийско езиче –
ме води.
Прицелват ли се в мен –
ми дава лък.
И тебе,
за да ме обичаш.
Когато ме е страх,
мъничка цикада
прегръща аурата ти.

За какво мечтаеш?

Иска ми се да имам повече време за хората, които ме обичат и, които аз обичам. Да успея да си открадна отнякъде поне мъничко повече от него – все не ми стига да направя онова, което искам, да осъществя всичките си идеи … Това много ме измъчва, особено при мисълта, че „от всяко ъгълче може да се направи скок към небето”, а аз не съм съвсем успяла в това отношение …

Емилия Авгинова-Николова е родена съм в Шумен на 5 февруари 1974 г. Средното си образование завършва в СОУ “Сава Доброплодни” гр. Шумен с преподаване на руски език, квалификации – администратор-информатор в отдиха и туризма, екскурзовод.

Висшето си образование завършва във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” Филологически факултет, специалност Приложна лингвистика – руски и гръцки език – магистър, преводач – с педагогическа квалификация и специализация – бизнес администрация. Втората й специалност е Журналистика с квалификация – Сътрудник-специалист в печата, радиото и телевизията към Свободния факултет на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.

1995 – 1997 година работи като коректор на студентски вестник “Университет” към ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий” и кореспондент на в-к “Шуменска заря”

1998-1999 г. посещава 9-месечен специализиран курс по новогръцки език и литература в Атинския университет със стипендия от ΙΚΥ /Институт за отпускане на държавни стипендии/ – Гърция.

В момента е преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – старши асистент по новогръцки език. Преди това /четири години 1997-2002/ работи в сегашния Военен университет „Васил Левски” – В. Търново и в Априловска гимназия – Габрово, също като преподавател по новогръцки език.

Литературни публикации:

В поетични алманаси /»Метафори», «Пир» /на Великотърновския Университет/, «Образи на луната», «Златоструй» /на Дружеството на писателите в гр. Шумен/, «Света гора» ”/на Великотърновския Университет/ и др./, в национални печатни издания – вестници /”Литературен глас”, Шуменска заря”/ и списания /”Участие”/. Публикации на преводи от гръцки на български език в литературни вестници /”Автограф” и др./ и списания.

Награди от национални литературни конкурси:

Печели награда в Националния литературен конкурс „Георги Марков” – 1993, София

Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” – Стара Загора – 1993 и 1994 г. – отличия, 1995 г – Трета награда, 1996 г. – отличие,

Трети национален литературен конкурс на името на Дора Габе – 2000 г. – Специалната награда на издателство „Елка Няголова”

Самостоятелна стихосбирка – “Око на дума”, София, 2000, изд. „Анго Боянов”

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

15 Kоментара за сега ↓

  • veleka // 20 май, 2008 //

    Беше ми безкрайно интересно да “чуя” повече за и от Еми !
    А и на снимката изглежда почти такава, каквато си я представях, лъчезарно обаяние и финес!
    Завиждам й, че може да чете Сеферис и Елитис в оригинал!
    Харесвам начина й на мислене и установих, че много от представите ни съвпадат!
    Еми – една сродна и за мен душа!

  • Selena // 20 май, 2008 //

    Благодаря за чудесното интервю! Появата му е в много подходящ момент – в преддверието на най-българския празник. На този ден хората на словото и духа си струва да бъдат обградени с внимание и уважение! Еми безспорно е част от тях, един много талантлив и стойностен човек! Гордея се, че беше моя ученичка; щастлива съм, че станахме приятелки и продължаваме да общуваме.

  • Alberta // 20 май, 2008 //

    Много истинско! Много казващо!

  • Юлия // 20 май, 2008 //

    Имах възможност да се запозная с Еми по един случайно-интересен начин – аз съм в Канада, а тя в България. Но вече между нас има силна връзка благодарение на нейната силна емоционалност и аура! Чета за първи път нейни стихове и съм изумена! Поразително!!!!

  • Emiliya Avginova // 20 май, 2008 //

    Мила Бина, госпожо Станева и Alberta, от сърце ви благодаря за топлите думи и за милото отношение! РАДВАМ СЕ, че съм успяла ДА ВИ ЗАРАДВАМ! Не се учудвам, че си приличаме толкова много! Благодаря ви за искреността и ДОВЕРИЕТО към мен!

  • Emiliya Avginova // 20 май, 2008 //

    Юленце, ти може да си в Канада, но си много по-близо всъщност!!!! Не очаквах да се появиш в този момент тук и толкова много ме зарадва!!!!!!! Благодаря ти за приятелството ни!!!!

  • Free Soul // 20 май, 2008 //

    Прочетох още сутринта интервюто с Емилия, но едва сега успявам да реагирам. Впечатлен съм много от срещата с поетесата – даже вече си записах една нейна мисъл, която много ми хареса:

    “Важно е човек да не си мисли, че е гениален и ненадминат. Всички сме обикновени хора – много държа на това.”

    Успехи, Емилия и още много нови стихове!

  • Kristiana // 20 май, 2008 //

    Чудесно интервю! Еми носи очарование не само в погледа, но и в думите си – толкова красиви и мъдри, че нямат нужда от коментар. “Срещам” се за първи път с нея, а сякаш се познаваме от години!
    Наталия, благодаря ти за това, че отново ни изненада приятно!

  • Natalie // 21 май, 2008 //

    Откриването на Еми като поетеса и приятелка – това е едно от най- ценните ми открития. Благодаря на г-жа Станева, че ми помогна за тази неслучайна случайност. Мила Еми, пожелавам ти още много красиви стихове и щастие!

  • Emiliya Avginova // 21 май, 2008 //

    Мила Натали, няма случайни случайности и аз съм убедена в това! Благодаря на теб и всички приятели тук. Радвам се безкрайно, че ви има!!!
    Емили

  • Хриси // 21 май, 2008 //

    Мила Еми,
    радвам се на твоите успехи, не само в академичната среда, но и във вълшебния свят на творчеството. Гордея се, че те познавам и че имах възможността да работя с теб, макар и за кратко! Чувствам те толкова близка, като сестра, дори и от разстояние!
    Пожелавам ти най-прекрасните и слънчеви дни, изпълнени с детския смях на Никола!
    С много обич – Хриси.

  • Milenka // 31 авг, 2008 //

    Мила Еми, прочитам /едва/ сега това интервю, и всичко правдиво допълва живите ми впечатления за теб като личност и творец, породени от срещата ни по време на събитието – 23.08.08, спретнали ни Натали и Марти – творците на Public Republic… :) !
    Радвам, се, че имаме един роден град и че вече те познавам! До нови срещи, с пожелание за много усмивки и вдъхновени дни!

  • Emiliya Avginova // 1 сеп, 2008 //

    Здравей, Миленка! И аз се радвам, че се познаваме вече! Пак по “вина” на Натали и Марти :) . Благодаря ти за хубавите думи и пожелание! Успехи и на теб!

  • elena // 23 авг, 2012 //

    Браво, Еми!
    От вълнение се разплаках. Освен, че пишеш знам че и рисуваш прекрасно.

  • Емилия Авгинова // 24 авг, 2013 //

    Благодаря! :)

Коментирай