Вера Балева
Снимка: Christiane Michaud
Камбаната ще извести
И ти ще се обърнеш да ме гледаш.
А булевардът,
по-конкретно минувачите –
ще ти попречат.
И аз ще се изгубя сред палтата им –
почти безцветна.
Ще търся някаква градина –
за да си почина.
Защото погледът ти ще се влачи –
като посребрен вагон подире ми.
И ей така – без релси –
ще прогонва птиците с шума си.
Светът ще се отдръпне.
Дори градината ще се уплаши.
И ще хукне.
А аз – звънтящата –
ще спра съвсем изнемощяла
някъде по обед.
До църква “Седмочисленици”:
Където със дванайсет удара
камбаната ще извести –
че съм довлякла погледа ти –
като посребрен вагон.
Във своето завинаги.
8 Kоментара за сега ↓
La Luna // 14 май, 2008 //
Каква очарователна импресия! Добрата любовна поезия е лишена от баналност и шаблонност, а успява да изрази по необичаен и артистичен начин на нещо до болка познато. Завършекът на стиха също много ми хареса.
Радвам се да прочета отново нещо твое, Вера!
lusi // 14 май, 2008 //
Истинско и красиво…
Julia Staneva // 14 май, 2008 //
Вера, при тебе много странно се преплитат поезията, прозата, смислите на думите в букет от красиви цветя.
Харесвам твоята индивидуалност. Нови вдъхновения за теб!
Marta // 14 май, 2008 //
Пълно удоволствие от прочетеното! Поздрави, Вера!
Дора
otchelnik // 14 май, 2008 //
Чудесна е поезията на Вера! Тя е в хармония със същността й на слънчев и благороден човек! Чакам с нетърпение книгата й, която скоро ще се появи в “ЖАНЕТ45″…
ve // 15 май, 2008 //
Благодаря за милото отношение към моя текст!
Прибирам го грижливо и скъпернически в “своето завинаги”.
marteniza // 15 май, 2008 //
Истинско удоволствие за ума и сетивата.
marteniza // 20 май, 2008 //
И честита награда в полите на Витоша.
Коментирай