Public Republic

Другият поглед IV

Снимка: Rodrigo Moraes

Из размислите на един очевидец

Със смяната на сезоните и температурните промени, у всеки себеуважаващ се човек възниква неотложната необходимост да си закупи някоя нова парцалка. Тази естествена потребност подлудява българина и той бесен хуква по магазините в отчаяно търсене на нещо невъобразимо, уникално.

Приятно е, когато се шляеш по раззеленените улици на София привечер… светлината придава някаква невъобразима естествена топлина на листата на дърветата и храстите. Сякаш вървиш през зелен тунел, чийто стени те обливат с животворна сила… Още миг и уличното осветление ще запали оранжевите си факли… но това е по-късно! Сега си тръгнал на пазар! Нещо по-шик, нещо по-разголено, нещо по-екстравагантно… нещо по-така - за всеки вкус! ОООо, има такива приятни магазинчета, които предлагат “нещо по-така” за всеки българин. И 90% от нашенците пазаруват от тези малки съкровищници…

И… вървиш, небрежно размахвайки изнурените си ръце и трескаво обхождайки с поглед лъскавите витрини по националната ни забележителност “Витошка”.

Лошото е обаче, че много често в тези витрини единственото нещо, което можем да си позволим е да огледаме собственото си отражение, да цъкнем два-три пъти с език по отношение на затлъстелите си следгергьовденски тела и да се забучим в първия магазин за парцалки, а то… в България магазини за парцали бол!

Ето, например, гордо висящи табелки :”Елитни дрехи от Англия”,”Първо качество на европейски цени” (тъкмо като за българина!),”Дрехи от Германия”,”Френски стил - дрехи от Европа”…

Влизаш вътре и в носа ти блъска една химическа смрад, а в очите ти - една омачкна картинка (луксозно опакована на едро в чували по около 200-300 бройки) и … треперещи ръце, ровещи влудено и бързащи да изкопат преди останалите нещо по-европейско.

Нещо, което да ни доближи до Триумфалната арка, до Брунен щрасе, до Колизеума, Нот’рдам, Биг Бен…

Нещо, което да ни даде европейското самочувствие, което безспорно уникалният на национален интелект заслужава!

О, ето и стария ми преподавател по Европейско право (взех си изпита с 4!), как е блеснал с тюркоазеното си раздърпано сако и протритите си джинси… И той търси нещо по-така!

Протритото сега е на мода! Сега направо си ги купуваме направо скъсани!

И той милият е модерен, но не с трите си висши образования, не с научните си трудове и стажа си като преподавател, не с международните конгреси и не с професорските си титли… Не!

Модерен е с уникалният си оригинален костюм “Мармани”!

Ех, модата!

Какво е модерно днес? А какво ли ще е модерно утре?

Днес модерното е в това да вървиш по улицата и да смучеш марковите си цигарки, да ломотиш или крещиш по мобилния си телефон, а да миришеш на домашна ракийка, модерно е да се друсаш, да се похвалиш, къде на публично място си правил секс. Модерно е да имаш голяма кола и малко мозък! Модерно е да имаш големи мускули, а малки възможности!… Модерно е да имаш самочувствие, да си актуален с наглост и простотия!

Модерно е да носиш маркови дрехи (нечии), за да си позволиш да бъдеш себе си.

Само се моля утре да не дойде модата на отворените очи и чистата истина, защото тогава ще се огледаме и ще вземе да се окаже, че самочувствието на целия ни национален интелект се гради на носенето на европейските осрани гащи…

А той, господина по право? Това ли заслужава, милият?

Елица Ненкова