Public Republic Art Studio

Гергьовден

6 май, 2008 от · 2 Коментара

Празнична обредност на 6 май – Гергьовден

Gergiovsko agynce
Снимка: elvis_payne

Народът нарича Гергьовден „Празник на празниците”. Смята го за най-тежкия, най-хубавия и най-личния”. Още е и казано: Голям ден Великден, йощ по-голям – Гергьовден!”.

А стара българска песен казва:
„На личен ден съм родена,
На личен ден, на Великден.
А ощ, по на личен кръстена,
на личен ден, на Гергьовден.
Затуй съм толкоз хубава…”

Вярвало се някога, че той слага началото на новия живот през годината, че с първата гергьовска зеленина възкръсва природата.

”На Гергьовден пролет се пуква и живот се буква”, казвали също старите хора. Но според древните представи, за да стане това, е необходим един голям подвиг – доброто да победи злото. Според архаичното митологично мислене страшна, люта ламя е заключила зад 9 ключалки реки и води и берекета над земята. Поробила е хората в синджири и почернила живота им.

Всеки ден искала и по едно младо момиче да изяжда. Затова всяка пролет Свети Георги идвал на помощ да ги освободи. Той яхвал бял кон и отивал „в долната земя да убие сура ламя”. В тази борба той винаги е победител, защото е непобедим юнак и „юнак над юнаците”, с „9 сърца и бърза ръка”. Хората казвали, че със сребърния си боздуган и с копието си убивал демоните и ламята, които царствали в подземния свят, а с тежките си златни ключове отключвал небето и земята, за да прати на хората зеленина и берекет.

Затова за благодарност всеки стопанин трябва днес да му принесе в жертва първото издоено гергьовско мляко, първото сирене от него и най – ваклото агне на стадото. В потайна доба, на гергьовската нощ, Светецът поръсва земята с целебна и животворна роса, за да влее жизнена сила у всичко живо. Затова рано сутрин всеки трябва да се измие с Гергьовска вода, да се закичи с букова или друга зелена клонка, да се докосне до живо дърво – за здраве и плодовитост.

Гергьовден слага началото на новата земеделска година. Затова народът нарича светеца още и „добър стопанин” – покровител на стада, земи и хора.

Семейството трябва и на този ден да се събере, да е цяло и иде на църква. Когато се върне от там, домакинът слага на трапезата първо сол, после и гергьовската погача. Трапезата да е пълна и богата, за да има берекет. Да има на нея всякакви салати, агнешко-курбан и от всичко що е дар от природата.

Кулминацията на празника в миналото било кръшното гергьовско хоро, което се водело и заигравало само от моми и млади невести.

proletna kartina
Снимка: tanakawho

На този ден празнуват и някои от българските мюсюлмани – алианите. Наричат празника Хъдреллес – Женския Гергьовден. Характерен е за някои селища от Североизтока и Разградско. Жените се обличат в черно и танцуват с вдигнати ръце танца „Айлаар”. Счита се, че тези жени са „еренлер” – т.е. посветени.

Според изследователите на този странен празник, в него са останали елементи от времето на матриархата. Останалите, нетанцуващи жени са облечени също празнично и пеят на архаичен тюркски език древни песни „за доброто на цялото село”. Според жените, това са песни за които се говори за техни митични герои – светци Хъдър и Иллияз, които били отци и водачи на племето им хъдреллес. Чрез ритуалите и тези песни жените вярвали, че ще предизвикат тяхната помощ и закрила над земята и водите.

Рубрики: Новини

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Feq // 6 май, 2008 //

    Свети Георги и сура ламя
    Тръгнал ми е свети Георги -
    свети Георги, божке ле, с алена коня -
    да обхожда зелен синор,
    обходил го и се върнал.
    Срещнала го сура ламя,
    сура ламя с три глави.
    Отговаря свети Георги:
    - Назад, назад, сура ламя!
    Сура ламя не слушала,
    той извади влашка ножа,
    че й отряза дор три глави,
    протекли са дор три реки:
    първа река – жълто жито,
    втора река – руйно вино,
    трета река – прясно мляко.
    Хайде жито по орачи,
    хайде вино по лозари,
    прясно мляко по овчари!
    Наздраве ти, свети Георги,
    свети Георги с алена коня!

    Песента е от сборника на Атанас Върбански
    “Песните на бердянските българи”- (1910 година)

    Образът на свети Георги, като закрилник на земеделци и пастири присъства в народните песни още в началото на девети век, когато българите приели християнството. Сред многото ЧУДЕСА, които е извършил в неговото житие е описано и чудото със змея. Според легендите този змей обитавал езеро близо до град с езичници, които за да го умилостивят му принасяли в жертва по една девойка. Свети Георги спасил красивата девойка, като убил чудовището, а неверниците покръстил. Двубоят с ламята всъщност е надмощието на християнството над езичеството. Затова Георги бил наречен Победоносец и по този начин се превърнал в покровител на войните. Сурата ламя, или триглавата змия символизира трите блага, добивани от пастири и земеделци – Жито, Вино, Мляко.
    За нас, българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени пролетни празници.
    Този ден поставя началото на лятото и новата стопанска година. Всички се събират на празничната трапеза, основно ястие е печено агне – курбан в чест на светеца.
    От 1993 г. 6 май е официален празник в България – Ден на храбростта и Празник на българската армия.

    На този ден празнуват имен ден: Георги, Гергана, Галя, Гана, Ганчо, Ганка, Гинка, Гиргина, Гюро и др.

    Весел празник на всички!

  • Иоан // 18 фев, 2010 //

    da

Коментирай