Public Republic

Празници в Клисура, Панагюрище и Оборище

В Клисура

По случай 132–та годишнина от избухването на Априлското въстание из цяла България през април и май се провеждат тържества в знак на почит към героите от бунтовната 1876 година и техния подвиг.

По покана на Председателя на фонд „13 века България” - г-н Тошо Пейков, група патриоти от Шумен - родния град на главния апостол на ІV–ти революционен окръг - Панайот Волов, поеха по неговите стъпки, посещавайки град Клисура, Панагюрище и м. Оборище.

Техният комитет „Крум Страшний” се включи в тържествените програми и заря - проверка, демонстрирайки автентични костюми от епохата и с възстановка на епизоди от Априлската епопея. Пред огромно мнозинство, гости, народни представители и официални лица, Крумовци навсякъде показваха на живо онова, което е крепяло българина - вярата, бойния дух и устрема към свободата.

В Клисура

Град Клисура стана свидетел на спектакъла - жива картина „Топчето пукна”, в който местния клуб ”Единение”, заедно с Крумовци и родолюбци от Стара Загора, София, Пловдив и др. разиграха ожесточения сблъсък на клисурците, предвождани от героите си Никола Караджов, Нейчо Калъча, поп Божко др. срещу свирепите турци. Иначе добре подготвения сценарий изобилстваше на факти и имена.

Но в спектакъла, за жалост, бе пропуснат един важен, факт, че в тези жестоки битки клисурци са били предвождани от самия главен апостол на окръга - Панайот Волов. Местният патриотизъм е похвален, но все пак същественото и категорично доказаното от историята е задължително да се подчертава.

Казано накратко, този град е бил важен стратегически пункт, на въстанието, като в него шуменският революционер е бил 6 пъти. Заедно с Петър Павурджиев и Христо Ф. Попов, Волов и Бенковски поставят от 16 януари нататък едно ново начало в бунтовна Клисура и са с тях до края и пожарите й.

Първият път, Волов идва тук в качеството си на „нов апостол” и заместник на В. Левски. Това става през октомври, след приключването на своята „Троянска” мисия и опитът за въстание в Българско в есента на 1875 г., а после - като организатор - предводител на ІV Революционен окръг.

По инициатива на П. Волов е възобновен създаденият някога от Левски революционен комитет на Клисура. Това става през зимата на 1876 г., при второто му самостоятелно идване в китния градец. Той кръщава комитета с конспиративното име „Самуил”.

С изобилен артистизъм и вещина участниците във възстановката - български хайдути, четници и войводи стреляха срещу противника, до появата на черешовата артилерия и самият Боримечка.

Интересните роли и персонажи се изпълняваха от хора от различни краища на България , с най-различни професии и занимания - ученици, самодейци, музейни специалисти, любители на оръжие, лекари, бизнесмени, домакини и др.

След вълнуващите слова, цветя, битки и гърмежи дойде кулминационният момент – посрещането на освободителите.

Руските войски и българските опълченци тържествено влязоха в Клисура, предвождани от генерал Комарницки. С неописуемо вълнение, цветя и възгласи, те бяха посрещнати от хилядното множество така, навярно както и преди 130 години.

След приключването на тържествата, Крумовци разгледаха забележителностите на града - местния Исторически музей, Павурджиевата къща, паметника на Боримечката и др., наслаждавайки се на невероятни гледки, кристално чист въздух и на възрожденско спокойствие.

Следващото селище от „Пътя на Волов”, бе село Баня, Панагюрско - родното място на прочутия поп Груйо Бански. Свещеникът безспорно е една от най-интересните личности от славните дни на бунта. Огромен негов паметник краси днес центъра на селцето. С цветя и снимки за спомен Крумовци и техни „сподвижници” от Движение за национално възраждане „Оборище”, увековечиха своето родолюбие.

Панагюрище

На 1 май вечерта те се включиха в тържествената заря - проверка в град Панагюрище. Там, през януари 1876г. Волов и Бенковски решават да бъде столицата на революцията.

Панагюрище

Съобразителният главен апостол избира градчето, което го впечатлило най-вече с многобройните всеотдайни съратници, все предани на народното дело и с отдалечеността му от Пловдив, с настанената там голяма турска войска.

Панагюрище

Тържествената заря - проверка протече както всяка година на този ден, като че ли „на запис” и все със същите исторически грешки и заблуди, насадени ни от пристрастни или некомпетентни автори… Но пък фойерверките бяха на ниво.

На Оборище - онази паметна, свята местност, където някога са се събрали първите ни народни делегати, събра неколцина днешни депутати.

Оборище

Те бяха предвождани от Председателя на Народното ни събрание г-н Георги Пирински. Имаше много гости, много хора и светска суета…

Началото на тържеството сред зелените букви постави светата литургия, отслужена от Негово Преосвещенство Пловдивския метрополит и отци от неговата епархия.

На този ден и това място, като че ли Крумовци единствени, в народните си дрехи, се почувстваха най- близо до събитието и делото на своя съгражданин – апостолът Волов. Малко знайно е, че той избира някога това място и пръв идва на 10-ти април 1876г., сутринта, за да даде разпореждания за подредбата тук, за охраната, за продоволствията и посрещне пръв народните депутати.

Подпомаган от апостол Георги Икономов, той подрежда „залата” на Първото ни Велико Народно събрание. ”По разпоряжението на Волова и със старанията на някои от депутатите треволигата и попадналите букови листи бяха очистени извътре, а посред Оборище беше построена четвъроъгълна маса за списвание, направена на самото място от букови дъски…” – разказва Захари Стоянов.

А за това, какво се е случило по време на заседанията от 11-ти до 16-ти април 1876 г. и нататък, се знае от историята или пък помним от прекрасните ни филми „Апостолите” и „Записки по българските въстания”.

В тях обаче не е казано всичко от истината…

Тържеството завърши с връчване на годишните награди „Оборище”, учредени от Сдружението на Българските възрожденски градове.Носители тази година станаха проф. Иван Лалов и журналистката Велислава Дърева.

В своите благодарствени слова, те подчертаха,че няма по–голямо вълнение от това да бъдеш награден на такова свято място. Г-ца Дърева припомни, че това е Българския Великден, който никога не бива да забравяме, както и имената на тази първи наши народни избраници и най-чисти - „истински ангели”.

С Народен събор,организиран от Община Панагюрище завършиха тържествата в памет на великото историческо събитие, в което шуменци също взеха най-дейно участие.

Снимки: Пламен Георгиев