
Павко Иларионов съхранява незабравими мигове от срещата си с Намибия и да ги поднася леко, приятно и интересно.
За читателите на нашето електронно списание е първата публикация на книгата на Павко „Усмивката на Африка”. Всяка седмица ще се докосваме до Намибия, среща, белязана с любов, усет и разбиране към различното, непознатото и вълнуващото.

Религия
В основната си част населението на Намибия е съставено от християни – 56,8% (от тях католици – 26,4%, протестанти – 73,6%), членове на християно-африкански църкви и секти – 5,1%, местни традиционни вярвания и култове – 38,1%. (Според други сведения около 90% от населението изповядва християнска религия)
Болшинството от населението на селскостопанския север съхранява привързаността си към местните традиционни вярвания.
Чрез Съвета на църквите на Намибия религията играе активна роля в обществения живот на страната. Дейността на религиозните общини и организации е видна в такива сфери на светския живот като даване на помощ на бежанци и пострадали от засушаванията, образованието, борба против легализацията на абортите и разследване на обвинения за нарушения на човешките права, повдигнати срещу управляващата партия СУАПО.

Официален език – английски (до 1990 г. – африканс). Популярни са още овамбо, африканс и немски. Общо в страната се говорят 16 езика и диалекти.
Сред населението с европейски произход най-разпространен е немският език (Уиндхук, Свакопмунд и Людериц), следван от английския (най-вече в района Каприви), африканс и в по-малка степен португалски. По конституция от 1990 г., официален език обаче става английският, макар че по това време свободно е говорен само от 10% от населението.
Основните етнически групи, говорещи на койсанските езици, са: сан, живеещи в полупустинната Калахари, нама – в южната част на платото, и планинските дамара – в горното течение на реките Угаб и Омаруру.

Неголеми бантуезични групи население, представени от субиа и йен, живеят в източната част на ивицата Каприви, тсвана – близо до централния участък на границата с Ботсвана, и няколко групи бежанци, заселили се по границата с Ангола.
За някои общини на юг, преди всичко Рехобот („рехоботски бастард”, евро-хотентотски метиси), а също и цветни емигранти от ЮАР, основен език е африканс.

Общество
Социалната структура на Намибия в миналото е претърпяла радикални промени под влияние на целенасочената политика на колониалните власти.
Политиката на расова сегрегация и апартейд водела до лишаване на черното население от работа и постепенното му избутване в селските резервати.
Била създадена система, при която младите мъже от селата да работят в градовете, в мините и фермите на краткосрочни договори, срещу ниско заплащане и без да имат някакви права.

Жените, децата и старците оставали в пренаселените резервати и обработвали неголямата семейна земя.
Макар по конституция от 1990 г. на гражданите на Намибия да е гарантирана свобода на придвижване, в резултат на което се интензифицирали вътрешните миграционни процеси, фактически се е съхранила предишната система на заетост. На практика това способства за безработица и липса на държавна поддръжка на селското стопанство.
Жизненият стандарт на болшинството африкански работници, трудещи се в големи ферми или производствени фирми, около които са възникнали сегрегирани тауншипи, е много нисък, независимо от това дали те са местни или емигранти. По-високи са заплатите на работещите в мините, строителството, заетите в сферата на обслужването и умствения труд, в системата на образованието и тези от държавната администрация.

Независима Намибия наследила от колониалния период система на необщодостъпно образование. При предишния режим на обучение за един бял ученик се отделяли десет пъти повече средства, отколкото за обучението на един чернокож младеж.
След 1990 г. училищата са вече под контрола на правителството. Въвеждането на всеобщо начално образование е една от приоритетните задачи на правителството на независима Намибия. В училищата обучението започнало да се провежда на английски език вместо на африканс, а приетата по-рано южноафриканска методика на преподаване е заменена с кеймбриджкия модел. Алтернатива на старата колониална система на образование станали независимите средни училища, много от които се намират и под ръководството на църквата.

В годините на независимост в Намибия са открити Свободен университет и Политехнически институт, широко разпространение получава системата на задочно обучение.
Огромните капиталовложения в сферата на образованието (24% от разходната част на бюджета) и здравеопазването (15%) вече дават положителни резултати.
В момента около 65% от населението е грамотно. В страната има 1450 училища, а 94% от децата ги посещават.
Съвременният бич на човечеството не е отминал и Намибия. Първият случай на спин е регистриран през 1986 г. По данни от 1997 г., спинът се явява и главна причина за смъртността (12,4%). От него умира всяко пето дете на възраст до 13 години. По някои данни, през 1998 г. заразените със спин в страната са били около 25% от възрастното население. Разпространени са също и заболявания като туберкулоза, детска диария, а в северните райони – малария и недохранване, които често също водят до летален изход.

Расовите различия в миналото са се отразили и на системата на социално обезпечаване. Гарантирана пенсия, частно медицинско застраховане и редица други привилегии, предоставяни на белия работник, надеждно го защитават от многото жизнени превратности, освен от безработицата.
Болшинството от коренните жители на Намибия могат да разчитат само на малка държавна пенсия. Лекарите, съгласни да практикуват извън градовете и в кварталите, населени с тъмнокожи, или в селските райони, се броят на пръсти. Квалифицираните медицински кадри и качественото медицинско оборудване са концентрирани в големите болници в Уиндхук, които не са достъпни за всички.

През 1990 г. новото правителство си поставя като приоритетни задачи повишаването на жизнения стандарт, подобряване на здравеопазването, профилактиката на заболяванията и оказването на първа помощ. Предоставят се отпуска по бременност, време за отглеждане на децата и други мерки на социална защита.
Реализацията на програмата за профилактика на заболяванията води към намаляване на заболеваемостта на населението и смъртността. Пенсионната система на Намибия обхваща около 80% от възрастните. Преразпределена е и неголяма част от земята. Построени са хиляди нови жилища, прокарано е електричество и други комунални удобства, асфалтирани са пътищата в тауншипите.

4. Култура
Съвременната култура на Намибия представлява синтез от различни културни влияния. Традициите на номадите ловци сан (бушмени) и скотовъдите нама (хотентоти) и хереро в условията на заседналия живот в резерватите претърпели забележителни промени. По-малко е пострадал традиционният начин на живот на земеделците от крайния север на страната.
Към 1990 г. литературата и изкуството на Намибия изпитвали силното влияние на ЮАР, Европа и САЩ, откъдето и в Намибия пристигали филми, театрални постановки, радио- и телевизионни предавания, художествена литература и музика.

Традиционната местна култура не загинала, но и досега е под натиска на острата конкуренция от страна на модните чуждестранни образци.
В модата и спорта също се проявява космополитното влияние на ЮАР и на Западна Европа. Едновременно с това в Намибия продължава да се развива и местно съвременно изкуство. Намибийските майстори са достигнали забележителни успехи в художествената фотография, живописта и дърворезбата.
От друга страна, немногочислената бяла общност продължава да съхранява привързаността си към африканерската и немската култура на страните метрополии.

Официални празници
1 януари – Нова година; 21 март – Ден на незавимостта; Good Friday и Easter Monday – варират в зависимост от Великден; 1 май – Ден на труда; 4 май – Cassinga Day – ден за почит към 612-те намибийци, убити от войски на ЮАР на 4 май 1978 г. в бежански лагер в Ангола; Ascension Day варира; 25 май – Ден на Африка; 26 август – Ден на героите; 7 октомври – Ден на доброжелателството (Goodwill Day); 10 декември – Международен ден на човешките права; 25 декември – Коледа; 26 декември – Ден на семейството.

Медии
В Намибия се отпечатват три ежедневника: The Namibian (английски), Die Republiken (африканс) и Algemeine Zeitung (немски). Правителственият New Era (английски) излиза всеки понеделник и всеки петък, а The Windhoek Observer (английски) – всяка събота. Намибийската радиопредавателна компания (NBC) е с 9 радио и един телевизионен канал. NBC излъчва на 6 езика от Уиндхук и на 3 езика – в северната част на страната. В повечето хотели, освен намибийската телевизия, могат да се гледат CNN, много английски, германски, южноафрикански и дори китайски канали.
Усмивката на Африка
Съдържание
1. Географско положение
2. Климат
3. Население, етнически състав, езици, религии
4. Култура
5. По-важни исторически събития и дати
6. Държавно устройство
7. Териториално деление
8. Съдебна система
9. Политически партии
10. Международни връзки и външна политика
11. Икономика, селско стопанство, търговия и транспорт
12. Природни забележителности
13. Столица
14. Големи градове и пристанища
– Свакопмунд
– Уолфиш Бей
– Людериц
15. Полезни съвети
Посвещавам на Цветелина, Енка и Греам, мои спътници в това незабравимо пътешествие
Снимки: Личен архив на Павко Иларионов
Снимки: stevenjude
Снимки: mtlp
Снимки: Tak from HK
Снимки: SteveMcN
Снимки: Rui Ornelas
Снимки: dave watts
Снимки: David
Снимки: i 121171
Снимки: calips96
Снимки: Thys.4f
Снимки: Jean-Louis Vandevivere
Снимки: asco





2 Kоментара за сега ↓
Angie // 5 май, 2008 //
Магическо пътешествие, страхотна идея да публикувате цяла книга за Намибия. Всичко е изпипано и безупречно, истинска наслада за сетивата!
Feq // 5 май, 2008 //
Много полезно четиво за учениците, като допълнителен материал за часовете по география. Интересно виртуално пътешествие за порасналите и позабравили географията възрастни хора. Поздравления на автора за сбъднатата му мечта. С пожелание, да посети и други екзотични държави и да ги опише така красиво.
Коментирай